Новият ни гост е тромбонист в Симфоничния оркестър Враца - кратко (или не толкова кратко) приключение в европейската му кариера. Трябва да призная: Когато за първи път го видях на сцена, впечатлението ми беше за твърде силно френско влияние за моя вкус. Или може би белгийско? Почти 2 години по-късно през март 2024 отново срещнах Мустафа Халилов - този път на майсторския клас на Ларс Карлин, който организирахме в партньорство с НМА "Проф. П. Владигеров". И определено бях изненадана дали това е същият човек, който видях на сцена преди време или не? Понякога все се още се чудя.🙂 Радвам се, че той прие поканата ми да сподели своята музикална история, в която тромбонът блести толкова ярко ...

Азербайджан днес - това сякаш е тайна, която трябва да узнаем. Разкажи ни повече за твоята страна и музикантите класическа музика там. 
Азербайджан е наистина загадъчна страна и вероятно за мнозина донякъде мистична. Разположена е на кръстопътя между Изтока и Запада, така че едното й лице гледа към Азия, а другото - към Европа. Каспийско море, старинните градове и цяла палитра от културни влияния - всичко това оставя незабравимо впечатление. Но най-интересното е музиката. В Азербайджан има традиция, наречена Мутам, която прониква в душите ни. Музиката ни е невероятно изразителна, тя не е само изкуство, а сякаш свързва поколенията. Мутам може да бъде чута навсякъде - от традиционната до съвременната музика. Мутам е в кръвта ни. Един от моите предци Кещази Хешим е бил майстор на Мутам - така наричали хората, които не само владеели до съвършенство това изкуство, но и са имали своя школа и ученици.

В класическата музика бих отбелязал Юзеир Хаджибеков - композиторът, който изцяло променя музикалната сцена на Азербайджан, създавайки опери като “Лейли и Меджнун” и “Кьороглу”, в които съчетава фолклора с класическата музика. Освен него бих искал да спомена още някои композитори като Кара Караев - новатор, който има огромен принос в развитието на симфоничната и камерната ни музика, както и в балетното изкуство. Неговият балет “Седемте красавици” показва дълбоко разбиране както на азербайджанските музикални традиции, така и на европейските композиционни техники. Също така бих споменал Фикрет Амиров, който е един от първите ни композитори, адаптирали традициите на Мутам към симфоничната музика, създавайки специален жанр “симфоничен мутам”. Неговите творби “Шур” и “Кюрд Овшари” са шедьоври, които въплъщават духа на Азербайджан през призмата на симфоничния оркестър. 

Как започна твоето приключение в брас музиката? Ти ли откри тромбона или той намери теб?
Бих казал, че тромбонът ме намери. Въпреки, че от малък обичах музиката и постоянно си тананиках нещо, категорично отказвах да отида в музикално училище. В Баку те са отделни от общообразователните и аз не исках да уча там, защото от дете бях уверен, че уроците по музика се провеждат при много строги условия!😀Нашите спорове продължаваха всяка година, докато не навърших 15. Тогава в спора се намеси леля ми, която е цигуларка в Азербайджанския държавен симфоничен оркестър "Юсеин Хаджибеков". И аз се съгласих при условие, че ще опитам за един месец и ако не ми хареса ще напусна. Даже ми беше все едно какъв музикален инструмент ще избера. Първоначално това беше фагот, но се оказа, че преподавателят няма да може да поеме още един ученик. Тогава леля ми се консултирала с колегите от оркестъра и чула за възможността да опитам тромбон при педагога Владислав Кузнецов. И макар, че харесвах фагота, тромбонът се оказа много по-близък до сърцето ми. Още от първите уроци той ме увлече и започнах да се занимавам с ентусиазъм, а след месец вече не можех да живея без тези уроци. Така започна историята ми с този прекрасен инструмент, който се превърна не само в част от живота ми, но и в моя професия. 

Хората, които те вдъхновяваха в първите ти стъпки в музиката? 
Когато по време на първия ми урок учителят ми в Баку Владислав Кузнецов взе инструмента и изсвири “Лебедът” на Сен-Санс, бях поразен от красотата на звука на тромбона, неговата изразителна мелодичност и най-вече от майсторството на изпълнението на моя учител. Той свиреше така, сякаш тромбонът беше продължение на душата му.  Любовта ми към този инструмент се зароди на мига. Убеден съм, че това се случи не само заради красивия звук на тромбона, но и благодарение на моя учител, който вдъхваше на учениците си чувство за музика и създаваше атмосфера, в която всеки урок ставаше значим и запомнящ се. Подходът му беше прост, но силен – музиката не просто се изпълняваше, тя се изживяваше. 

По-късно когато слушах изключителни тромбонисти като Ян Боусфилд, Жозеф Алези и Йорген ван Рийен се възхищавах на майсторството им. Но най-големият източник на вдъхновение за мен беше Кристиан Линдберг. Той беше първият тромбонист, когото чух на CD, и остави незабравимо впечатление у мен. Неговият звук, вибрато и фразировка веднага ме завладяха. В началото се опитвах да подражавам на неговия стил, който оказа огромно влияние върху музикалното ми развитие. 
Също така си спомням как с други тромпетисти и тромбонисти прекарвахме цели дни, слушайки записи на велики изпълнители, а след това се опитвахме да им подражаваме. Особено ни вдъхновяваха съветските медни духачи като Виктор Баташов, Виктор Венгловски и Тимофей Докшицер. Изпълненията им беше въплъщение на невероятна музикалност и изразителност и се превърнаха в ориентир, към който се стремяхме.

Белгийската страница в обучението и професионалния ти живот?
Моето образование представлява синтез на азербайджанската, съветската, френската и белгийската музикални школи. Завърших бакалавърската си степен при Владислав Кузнецов (Бакинска музикална академия). Магистратурата си преминах в Швейцария, във Фрайбург (H.E.M.U. ), при Жак Може, след това продължих обучението си в Консерваторията в Париж (CRR), също при Жак Може. Завърших в Консерваторията в Брюксел (KCB) при Венсан Льопап. Освен това учих при Ален Пир в Консерваторията в Лиеж.

Всеки от тези преподаватели остави незаличима следа в мен. При Владислав Кузнецов открих свободата на изразяване, научих се да усещам музиката и да подхождам към изпълнението  разкрепостено, позволявайки на въображението да ме води.
Жак Може внесе в свиренето ми академичност, но също така и онази безусловна музикалност, която пронизва всяко произведение, показа ми и важността на разнообразието в стиловете и традициите при изпълнение. При Венсан Льопап се научих на изкуството на оркестровото изпълнение, където техниката винаги служи на музиката, разкривайки нейната дълбочина и емоционална изразителност. При Ален Пир сякаш събрах всички тези знания в едно и създадох своята среда. Той ме научи как да обединя всичко научено и внесе хармония между техника и чувственост - ключът към моя собствен стил. Всеки етап от обучението ми е част от живота ми и чувствам как те продължават да влияят не само върху изпълнението ми, но и върху възприятието ми за живота. За това съм им безкрайно благодарен!

Най-впечатляващите за теб музикални събития в Белгия, в които си участвал? 
Имах възможността да бъда гост-музикант в Кралската филхармония в Лиеж - едно невероятно преживяване. Със своя висок професионализъм този оркестър създаде уникални моменти на сътрудничество с изключителни музиканти, задълбочи разбирането ми за оркестровата музика и взаимодействието в ансамбъл. Но най-яркият и вълнуващ момент беше моето солово изпълнение в Брюксел с великолепната българска пианистка Цветана Гигова. Този концерт заедно с нашия съвместен рецитал в София откри за мен нови хоризонти в соловото изпълнение. С музикалния си подход и искреност Цветана ме вдъхнови да се изразявам по-смело и почувствах желание да излизам по-често на сцена като солист, разкривайки своята индивидуалност чрез музиката.

Как изглежда европейската съвременна сцена, вдъхновена от френската култура?
Смятам, че французите със своята енергия и патриотизъм имат огромен принос в развитието на европейската артистична култура. Без значение дали говорим за Дебюси, Месиен или Daft Punk, Франция винаги е изненадвала със способността си да твори. Когато учиш там усещаш колко дълбоко французите ценят своя стил и култура и как са готови да се сражават за нея. Те с удоволствие споделят опита си дори ако понякога това се случва с известна настойчивост, тъй като с ентусиазъм защитават своите идеи и виждания за изкуството, което те вдъхновява не да подражаваш, а да търсиш собствен стил. Именно тази страст към изкуството и желанието да я предадеш на другите правят френската култура мощен източник на вдъхновение.

Любими композитори? 
Отворен съм към всички музикални жанрове — от рок и джаз до електронна и рап. Но в класическата музика ми е трудно да избера само един композитор. Има написани толкова много невероятни музикални произведения. Дворжак, Малер, Шопен и Моцарт са сред моите любими. Но ако трябва да посоча един, бих избрал Бетовен. Чрез неговите произведения изпитвам чувства и емоции, които не съм изпитвал в реалния живот. Особено ме трогва част II Allegretto на 7 симфония.
Като тромбонист бих отбелязал и че Бетовен е имал специално отношение към тромбоните в неговите произведения. Той е смятал тромбона за инструмент с голяма мощ и дори го е наричал "гласът на Бога". Доколкото знам, няма пряко потвърждение на това в запазени писма или записки. Може би това мнение е възникнало поради много специфичното и внимателно използване на тромбоните в неговата музика.

Как попадна в Симфоничния оркестър на Враца?
През зимата 2021 - 2022 се подготвях за важно събитие — солов концерт в София с пианистката Цветана Гигова. Тя не е само изключителен акомпанятор в Брюкселската консерватория, но и педагог, от когото съм научил много. В програмата беше включен концерт на българския композитор Филип Павлов. Докато работехме върху произведението често разговаряхме за България, нейната култура, традиции и музика. Така започнах да откривам тази удивителна страна.

По същото време видях обява за вакантно място в Симфоничен оркестър Враца и реших да се явя. За щастие, преминах прослушването и получих мястото. Представете си моето учудване, когато научих, че главният диригент на оркестъра е Христо Павлов — син на Филип Павлов. Беше огромно удоволствие за мен да осъзная, че ще изпълня произведение на неговия баща, свързвайки по този начин няколко ярки събития в моя професионален живот. През пролетта на 2022 се състоя нашият солов концерт с Цветана, който се превърна в истински празник за нас. Преди да се преместя тук не бях идвал в България, но благодарение на разказите на Цветана бързо се почувствах почти у дома. Сега, когато живея тук, виждам с очите си всичко, за което тя ми разказваше: величествените планини, живописните долини, мистичната автентична музика, сърдечни хора и вкусна кухня. 

Българската музика през твоите очи? 
Със Симфоничния оркестър Враца често имаме концерти с Георги Андреев и ансамбъл “Филип Кутев”. Маестро Андреев е истински любител на вашата култура. Неговата дълбока привързаност към България и музикалните й традиции се усеща във всяко произведение, във всеки негов концерт. Но това, което ме свързва по-специално с българската музика, е усещането за близост между нейната култура и азербайджанската. Освен някои сходства в музикалните мотиви, и в двете култури чувствам същата топлота и любов към традициите и семейството. Музиката на България и Азербайджан говори на един и същ емоционален език, който обединява народите чрез уважение към своите корени. Това родство в културите буди в мен дълбока привързаност към българската музика... Наскоро станах член на рок групата "Докторс Гого Бенд", което ми позволи да се запозная с друга страна на българската музика. Особено важно за мен е, че усетих не само силата на вашата рок музика, но и човечността, която обединява членовете на бандата. Свиря с тях не само заради музиката, а и заради отношението им към себе си и живота, изпълнено с истинска топлота.

През 2024 участва в два проекта на сдружение “Брас перспективи”: майсторският клас на Ларс Карлин и записите на коледния ни сингъл Sedhel I Fuin (“Тиха нощ, свята нощ” на синдарин). Би ли споделил впечатленията си?
Ларс Карлин е прекрасен музикант, от когото човек трябва да иска и да научи много, но той е и човек, с когото е много приятно да поговориш за живота с чаша хубава бира (предпочитам да е белгийска).😀 За мен беше голямо удоволствие да участвам в неговия майсторски клас и съм благодарен на сдружение “Брас перспективи” за организацията на този проект.

В сингъла Sedhel I Fuin (“Тиха нощ, свята нощ” на синдарин) се събраха мои приятели тромбонисти от различни български оркестри: проф. A. Карафезлиев - преподавател в Националната музикална академия, Хорхе Нието - мой колега от Враца, Кати Шул от Държавна опера Стара Загора и Димитър Стоев - бас тромбонист в Симфоничния оркестър на БНР. Беше истинско удоволствие да изпълним коледната песен “Тиха нощ, свята нощ” (Sedhel I Fuin) в невероятния аранжимент на Даниел Николов за ансамбъл от 5 тромбона и 5 гласа. Този аранжимент ни предостави възможност да погледнем към позната музика от съвсем различен ъгъл, разкривайки нови нюанси и емоции. Проектът беше реализиран и записан на високо професионално ниво и съм много щастлив, че бях част от него. Благодаря на проф. Карафезлиев и Кръстина Денчева, без които и този проект нямаше да е възможен. Беше наистина вдъхновяващо!

И накрая любимият ми блиц лексикон - 7 въпроса със 7 кратки отговора:
Коя зодия си? 
Водолей
Любимият ти град? 
Брюксел
Любима книга или филм, направен по книга, която си чел?
Книгата "Зелени светлини" на Матю Маконъхи и филмът "Полунощ в Париж" на Уди Алън
Пиесата, която би искал да изсвириш като солист?
Концертът за тромбон и оркестър на Х. Томази
Сцената, на която би искал да стъпиш?
Берлинската филхармония
Моментът, който никога няма да забравиш? 
Едно изречение, казано от учителя ми, което промени начина ми на мислене: Ако никога не попиташ, никога няма да узнаеш ...
Азербайджан в една дума?  
Кутаб (традиционно национално ястие)

Благодаря ти за това романтично интервю, Мустафа!
Аз благодаря, Кръстина! За мен беше удоволствие!🙂

Интервюто е налично и на английски език