Сдружение “БРАС ПЕРСПЕКТИВИ”
  • English
  • Nederlands
  • Кати Шуле: Приказка за тромбон, българска опера и лавандула

    Кръстина Денчева
    21 юни, 2022

    Тя е елегантна американска дама със слънчева усмивка. Родена в Северна Каролина, завършва с тромбон консерваторията Oberlin в Охайо и Колумбийския университет в Джорджия с магистратура изпълнителско изкуство тромбон и бас тромбон. Кариерата й е почти като околосветско пътешествие, което я отвежда от Китай през Ливан, Италия и Босна до България. Е, поне досега. Къде ще бъде следващата й сцена? Това засега е загадка. Катрин Шуле свири в симфоничния оркестър LaGrange, във Филхармонията в Сараево и в Симфоничния оркестър на Кайро. От 2019 е тромбонист в оркестъра на Държавна опера Стара Загора. За това интервю в проекта ни “Истории за брас” се срещнахме на необичайно място - на Фестивала на лавандулата в Чирпан … 

    Разкажи ни как започна твоето приключение с тромбон.
    Когато бях на 8 години, някак реших, че искам да свиря на тромбон. В моята страна обучението по оркестрови инструменти не започва преди да навършиш 10 години, така че започнах да се занимавам с музика, но казах на учителката ми, че ще свиря на тромбон. Разбира се, тя беше шокирана … Аз бях малко дете, инструментът беше много по-висок от мен на тази възраст. Когато споделих това мое желание с майка ми, стигнахме до споразумение: Ако на същата дата точно след две години аз все още искам същото, ще ми позволят да свиря на тромбон. Спомням си деня, в който влязох тичешком в музикалния магазин, за да купя първия си тромбон и оттогава никога не съм спирала да свиря! 

    Кои са музикантите, които са оказали най-голямо влияние върху кариерата ти до момента?
    Разбира се, преподавателите ми в музикалните академии: Джеймс ДеСано в Оберлин, Брадли Палмър в Колумбийския и Тери Крейвънс в Лос Анджелис. Всички те ме водеха напред в развитието ми не само като тромбонист и музикант, но и ми помогнаха да науча ценни уроци за музикалната индустрия и за живота като цяло. През годините имаше безброй музиканти, които са ме вдъхновявали и са оказвали своето влияние върху мен. Имах щастието да свиря в прекрасни тромбонови секции. И всички те наистина бяха за мен като семейство. 

    Кои са композиторите, които обичаш да свириш? Каква музика обичаш да слушаш?
    Ще спомена само някои композитори, които обичам да свиря: Чайковски, Брамс, Верди, Дворжак, Пучини, Малер, Сибелиус, Бърнстейн … В свободното си време слушам много джаз.  

    Разкажи ни повече за твоя опит в симфоничния оркестър LaGrange и във Филхармонията в Сараево.
    LaGrange беше първият оркестър, в който започнах работа докато завършвах следването си. В Сараево пък беше първата ми позиция на пълен работен ден извън музикалните академии. Мисля, че научих много от тези оркестри. В Консерваторията нямах възможността да свиря с еднакъв състав на оркестъра продължително време, така че натрупах интересен опит. Има много умения, които са необходими, за да си добър оркестров музикант - неща, които са далеч отвъд простото свирене на ноти. Мисля, че оркестровият опит е неразделна част от цялостното развитие на музиканта. 

    Как стигна до решението да отидеш в Кайро? Доколкото си спомням, в оркестъра на Операта в Стара Загора през 2018 срещнах двама щрайхисти (не съм сигурна с цигулка или виола), които също бяха дошли от Симфоничния оркестър на Кайро. Комбинацията между двете дестинации е доста необикновена 🙂
    О, да, много приятни хора. В Стара Загора сме няколко души от Кайро, включително колегата флейтист в оркестъра и един приятел, който сега също е в града. Музикалният свят е малък, понякога се случват такива неща. Що се отнася до Кайро, моят едногодишен договор в Сараево беше към края си, когато чух за прослушванията в Кайро. И с малко късмет се озовах там.

    А как стигна от там до оркестъра на Държавна опера Стара Загора?
    Всъщност благодарение на двойката щрайхисти, която спомена. Те ми казаха за прослушването през 2019 и ми се стори добра възможност. 

    Ще споделиш ли с нас как изглеждат България и животът ти тук в твоите очи?
    Истински се наслаждавам на времето, в което съм тук. Разбира се, две от трите години минаха под знака на COVID, така че имаше елемент на непредвидимост, но така беше навсякъде. България е много красива страна. Влюбена съм в природата й: езерата, планините, морето …  

    Верди, "Отело" увертюра - Симфоничен оркестър на Милано "Джузепе Верди" с диригент Рикардо Шайи

    Жените в секциите духови инструменти на класическите симфонични оркестри все още са много малко. Процесът е започнал, но е доста бавен. Разбира се, не става въпрос за флейти, а за кларинет и фагот, например, и за брас инструментите. Какво е твоето мнение по този въпрос?
    Мисля, че си напълно права, че процесът е бавен. Когато бях малка, се интересувах от математика, наука, футбол и баскетбол - всъщност много от нещата, които правех, бяха все с момчетата. Така, че намирах за съвсем нормално да бъда заобиколена от моите връстници. Но мисля, че никога не съм свирила с друга жена тромбонист и нито бях чувала, нито бях виждала друга като мен, преди да започна следването и специализацията си в продължение на 8 години. Но дори и в толкова прогресивен град с насърчаващи студентите си преподаватели като в Оберлин, когато започнах обучението си преди 21 години не се приемаше за типично жена да свири на инструмент като тромбона. 

    Радвам се, че в последните години чувам за все повече млади студентки, които избират по-нетипични инструменти. Има и някои организации като International Women’s Brass Conference, които, според мен, имат важната задача да поощряват младите хора в тази насока. Промяна като тази зависи от нас и от това как можем да им помогнем като проправим пътя за тях. Надявам се единствено, че тези от нас, които вече имат позиции в музикалната индустрия, ще дадат пример, който да окуражи следващите поколения да преследват мечтите си независимо от своя пол. 

    Дамите, които свирят на тромбон, все още са екзотичен акцент - особено тук, на Балканите. Мисля, че единственият ми спомен е от фантастичния концерт на Хю Лори в София през 2014. Той дойде с Copper Bottom Band и с една прекрасна джаз тромбонистка. Какви са твоите наблюдения в това отношение от Босна и България?
    Интересното е, че съм свирила с повече жени тромбонисти в Близкия Изток, отколкото на Балканите. Но светът се променя непрекъснато и очаквам в бъдеще повече хора да навлизат в света на музиката като свирят на инструментите, които са в хармония с вътрешния им глас, независимо от пола.  

    Къде ще бъде следващият оркестър, в който би искала да свириш?
    Ще видим. Обичам да живея в Европа, но съм с широко отворени очи за всяка възможност. 

    Имаш ли специална мечта да изсвириш пиеса за тромбон с оркестър, на който се възхищаваш, а може би и с диригент, с когото би искала да работиш?
    В предишните няколко години имах щастието да изсвиря две от моите “искам да изсвиря” ТОП 5 творби: Вердиевия “Отело” и симфония “Турангалила” на Оливие Месиен. Надявам се някой ден да имам шанса да изсвиря Седмата симфония на Сибелиус, Втората на Малер и “Църковните прозорци” на Респиги. Що се отнася до диригентите, има много чудесни сред тях, с които бих искала да работя, но никога не бих се осмелила да назова нито едно име! 

    Оливие Месиен, симфония "Турангалила" - Симфоничен оркестър на Френското радио с диригент Сузана Мелки

    И тъй като сме на Фестивала на лавандулата, няма да устоя на изкушението да те попитам харесваш ли лавандули, Кати?
    Разбира се! 

    Любимият ти цвят?
    Изумрудено зелено.

    Любимият ти сезон?
    Есента … Обичам всички неща, свързани с тикви, завеси, карнавали .. особено тиквеника!  

    Любимият ти филм?
    "
    Блясъкът на чистия ум"

    Респиги "Църковни прозорци", част II "Архангел Михаил" - Симфоничен оркестър на Бъфало, диригент ДжоАн Фалета

    Любимата ти книга?
    Това със сигурност е труден въпрос. Не съм сигурна, че мога да избера само една. Напоследък четох “Майстора и Маргарита” на Булгаков, вдъхновена от балетната  премиера в интерпретацията на Стефан Димитров в Операта ни. Мисля, че много книги са ми любими в момента, в който ги чета, и съм с разбито сърце, когато затворя последната страница …

    Благодаря ти за това прекрасно интервю, Кати!

    И аз благодаря. Беше чудесно, че се запознахме и си поговорихме 🙂 

    Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява с финансовата подкрепа на
    Национален фонд "Култура" по програма "КРИТИКА"

    Харесай ни във Фейсбук

    LinkedIn

    Атанас Карафезлиев

    © 2021 Сдружение “БРАС ПЕРСПЕКТИВИ”

    music-note linkedin facebook pinterest youtube rss twitter instagram facebook-blank rss-blank linkedin-blank pinterest youtube twitter instagram