На пръв поглед тенор и бас тромбоните вече не крият тайни за новия ни гост в “Истории за брас”. Но само на пръв поглед. Защото той не спира да се развива и да усъвършенства своето изкуство, да разширява репертоара си, стиловото и жанрово разнообразие в него. И не, Димитър Стоев няма проблеми с мотивацията, с броя необходими репетиции и времето, което трябва да отдели, за да се подготвя самостоятелно… Пътищата ни се пресичат периодично от 2016 насам - всеки път в различна светлина, коренно различен проект, екип и атмосфера. И постепенно откривам, че имаме сходни гледни точки към съвременната европейска музикална индустрия, българските контрапунктови реалности и неочаквано различните паралелни (не)професионални светове, в които пребиваваме с младите ни колеги, избрали медните духови инструменти. 

Оказва се, че за първи път отделяш време за такъв тип професионален разговор. Признавам, че мъничко съм изненадана и ти благодаря, че прие поканата ми.
Първо бих искал да благодаря за вниманието! Истината е, че аз доста често водя разговори, свързани с професията. Струва ми се, че за първи път получавам покана за разговор, който ще достигне до вниманието на голям кръга от хора, които са избрали да се занимават с медни духови инструменти. Щастлив съм, че ще мога да споделя някои мои възгледи и че те ще стигнат до колегите ми професионалисти, а също така и до учениците и студентите чрез този проект! Надявам се да им е интересно. 🙂

Да започнем с обичаен въпрос, на който често получавам необичайни отговори. Как би представил себе си на изкушената ни от брас музиката аудитория?
Като дете в увеселителен парк. Любопитен, впечатляващ се, желаещ да се докосне до всичко, което музиката с огромното си разнообразие от жанрове и стилове носи.  

Как тромбонът / тромбоните се появиха в живота ти?
Тромбонът се появи около шести клас, а тромбоните - доста по-късно. Започнах да свиря на пиано сравнително късно, някъде около четвърти клас. Затова (и заради пословичния ми мързел по онова време) не успях да се подготвя за приемен изпит в Музикалното училище с този инструмент. Един ден стана ясно, че ако наистина искам да вляза в НМУ ще трябва да си избера друг инструмент. Харесвах тромбона на външен вид, а и като звук. После се оказа, че имам подходяща захапка и устни, и така…

Влияния, вдъхновения и ментори, които те водят напред?
Това, което слушам през деня, са основно записи на тромбонисти, които харесвам. Не се ограничавам с епохи и стилове, защото съм открил за себе си, че слушането и разбирането на различна музика е един изключително полезен подход, който ми помага да развивам музикалната си перспектива и език. Основно вдъхновение за мен са преди всичко добрите примери в музиката - изпълнители, диригенти, композитори, аранжори… Когато се припозная в концепцията за звук и интерпретацията на определен изпълнител, това може да повлияе по естествен начин върху подхода ми към инструмента и съответното произведение.

Мисля, че съм изключителен късметлия, защото имам привилегията да съм обграден от страхотни професионалисти тук, в България, от които не спирам да се уча, а също така успях да срещна и да работя със световни имена в тромбоновото изкуство, а и не само. Именно тези срещи повлияха най-силно на начина ми работа. Хубаво и вдъхновяващо е, когато видиш един напълно отдаден на инструмента си и на музиката изпълнител, който се вълнува от дълбокото съдържание на всяка една творба, с която се захване. Такива хора ме карат да вървя напред и да изпитвам все по-голяма наслада от музиката всеки ден. Що се отнася до ментора - това е човек, когото преди всичко е важно е да харесваме като музикант и на когото да имаме пълно доверие. Смятам, че всеки музикант се нуждае от ментор независимо от етапа на развитието си. Дори някои от най-големите звезди имат по един такъв човек до себе си, на когото се доверяват при работата върху нов репертоар, подготовка за конкурс или по време на звукозапис. 

Любими композитори? 
Всички, които използват пълната мощ на медните духови инструменти и не се притесняват да употребят fffff под редовете на браса в партитурите си. 🙂 Извън шегата - няма да мога да спомена всички композитори, които наистина са ме развълнували, защото те са страшно много, но ако трябва все пак да изпиша едно име, то това е на Йохан Себастиан Бах. 

Любими брас изпълнители?
Тук ситуацията е сходна с тази при композиторите. Все пак няма как да не спомена имената на неколцина велики тромбонисти, които чух в ученическите си години. Именно те имаха най-силно влияние върху мен и ми помогнаха да припозная тромбона, като професия и това са Кристиан Линдберг, Джоузеф Алеси, Ален Трудел, Бранимир Слокар, Мишел Беке. В по-късен момент - някъде около 2013 г., когато взех за постоянно бас тромбона в ръце - цялото ми внимание се насочи към майсторите на този инструмент, които слушам ежедневно и до днес: Бен ван Дийк, Дейв Тейлър, Чарли Върнън. Човекът, който обаче за мен е абсолютният връх в нашата професия, е Уинтън Марсалис!  

Тенор и бас тромбон е съчетание, което изисква много, за да бъдеш на високо професионално ниво и с двата инструмента. Как се случва това?
Човекът, който ме вдъхнови, а в последствие и подкрепи в това ми начинание да започна да свиря паралелно и на двата инструмента, е невероятният български тромбонист и мой приятел Велислав Стоянов. Преди доста години се наложи да свиря на бас тромбон в една бигбендова програма, с която трябваше да замина на турне. До тогава не бях взимал този инструмент, за да изпълня професионален ангажимент с него. Попитах Вили какво да правя, а той ми каза: “Започвай да свириш и знай, че винаги съм на линия ако имаш нужда от помощ.” Така и стана. Започнах да свиря и на двата инструмента (тенор и бас) и не след дълго се появиха куп въпроси и неясноти, които започнаха да ме объркват до такава степен, че почти се бях отказал. Тогава Вили ми обърна внимание на на някои фундаменти, които пропусках, изгради ми също и програма за свирене, с която да имам достатъчно време за свирене както с единия, така и с другия инструмент. И изведнъж нещата потръгнаха. Накратко - разбрах, че за да се развивам с два макар и еднородни инструмента, трябва да умножа всичко по две - време за свирене, време за слушане и време за анализ. Резултатът от всичко това е и двойно повече удоволствие, защото тези два инструмента ми дават възможността сутринта да свиря симфонична музика, следобед биг бенд, а вечер да записвам филмова музика или да съм на сцена с банда.  

Какво е да си музикант в едновременно в Симфоничния оркестър и Биг бенда на БНР?
Това беше страхотен период, който няма да забравя. От седем години съм част от Симфоничния оркестър на БНР, където свиря на бас тромбон. В последните три години обаче имах възможността да вляза и в състава на Биг бенда на Радиото, където замествах - отново на позицията бас тромбон. Това беше може би един от най-динамичните периоди в моя професионален живот досега, защото работата беше много. Прекарвах целия си ден в Първо студио на БНР, където сутрин репетирах или записвах със симфониците, а следобед свирех със колегите от биг бенда. Беше много изморително, но и много полезно за мен, защото развих една по-различна дисциплина, която ми помогна да се науча бързо да превключвам от един жанр в друг, защото беше наложително. Беше много вълнуващо и съм щастлив, че това ми се случи! Разбира се, продължавам в Симфоничния оркестър с бас тромбон.

Съвременната професионална сцена на медните духови у нас в твоите очи?
Това е много дълга тема, по която в рамките на този разговор няма да успея да споделя всичко, което мисля. Има обаче едно нещо, което ми прави много силно впечатление, и то е липсата на конкуренция. Именно тази липса забавя процеса, който би ни приближил към колегите ни в останалия свят. Забелязвам една незаинтересованост, която е пагубна. Финансовия аспект ще го пропусна към този момент, защото международните събитията в последните години допълнително усложниха ситуацията, но аз съм оптимист въпреки всичко.  

Намаляващият брой деца, ученици и студенти, които избират тези разкошни инструменти за своето професионално развитие - какви са най-важните, а може би и най-страшните причини?
И тук причините не са една и две. Вероятно не са ходили на концерти, вероятно не им е обяснено, че всеки един от тези инструменти е професия. Може би когато са били на концерти, ние - професионалистите - не сме си свършили работата по най-добрия начин, така че да ги впечатлим и те да поискат да вземат тези инструменти в ръце. А може и да е убийствената българска поговорка “Музикант къща не храни”, която всяко едно дете е чуло поне веднъж от своите родители. Трябва спрем с тази поговорка! 

Направихме сдружението “Брас перспективи” за да да въведем модерни модели за обучение в международни партньорства с гост - преподаватели на световно ниво, които до момента не са стъпвали в Източна Европа. За мен е стресираща стената от липса на интерес, граничещ с безразличие, която “пробиваме”, за да стигнем до по-младите ни колеги...
В България има наистина много талантливи деца, но, както знаем, често пъти талантът върви ръка за ръка с мързела. Разковничето според мен се крие в това когато едно дете пожелае да се занимава с музика да го подкрепим и да му разкажем с колко красиво нещо се захваща. Също така и колко труд ще трябва да положи. Колко е важна дисциплината и да му помогнем да я придобие. Смятам, че е много важно да му обърнем внимание върху това, че трябва да слуша музика и да я анализира, за да успее да изгради добър вкус, който в последствие ще му помогне при интерпретацията. Хубаво е да следим за това какво го мотивира и да се погрижим тази мотивация да не стихва. Четенето на книги,  посещаването на концерти, изложби и театрални постановки са нещата, които ще помогнат на младите да започнат да откриват връзките между изкуствата, а това на по-късен етап ще ги направи истински вълнуващи артисти. До голяма степен вярвам, че да не сме удовлетворени от това, което демонстрират младите означава, че не сме успяли да стигнем до тях и че сме пропуснали да им обърнем внимание върху важните неща. 

В този контекст бих искала да ти благодаря за вдъхновеното ти участие и подкрепа в проекта ни “Коледни истории за брас и … “ със старинната музика на Северна Европа за 5 тромбона (запазената ни марка) и 5 колеги.
Това е страхотно преживяване. Благодаря за поканата! Искам да споделя, че идеята е страхотна и различна. За мен беше удоволствие да свиря тази музика с всички колеги от тромбоновия квинтет, както и с изумителните “Спектрум”. Желая успех на проекта!  

Защо според теб тук дългосрочните музикални проекти и планирането им 3 до 5 години напред срещат такова неразбиране? 
Не съм се замислял върху това и, съответно, не мога да кажа дали е в пълна степен вярно. Това, което си мисля обаче е, че няма как да просъществува нещо, в чиято основа липсва кауза. Има ли кауза, подплaтена с добронамерен и професионален подход, има бъдеще, което би надхвърлило гореспоменатия период от време. Тук също имаме какво да учим от множеството доказали се световни примери. Тук също оправданията ни са на изчерпване…

Как виждаш себе си в бъдеще като професионално развитие?
Ежедневно се старая да усъвършенствам качеството си на работа, защото смятам, че това е единствения начин да изляза по-добре подготвен за всяко следващо нещо, върху което имам възможността да работя. Винаги е необходима и доза късмет, разбира се. Времето ще покаже. 

Как би искал да изглежда българската брас музика след 10 години? 
Иска ми се да се слушаме повече един друг. Иска ми се да има повече камерни състави, които да свирят редовно на сцена. Иска ми се да имаме разпознаваеми брас секции в големите ни симфонични оркестри. Иска ми се поне малко да се доближим до концепциите за звук и интерпретация на емблематичните оркестри, които всички слушаме и на които се възхищаваме. Иска ми се да мислим повече за фундаментите - звук, ритъм, интонация и музикална фраза. Иска ми се да повярваме, че всеки един детайл е важен и че нищо не бива да се подценява. В настоящето имаме неизчерпаема информация и неограничени възможности, за да се качим поне едно стъпало нагоре. Говоря за “нас”, защото нашата работа в по-голямата си част е екипна. Ако в миналото е било трудно да намериш школа, аудио или видео запис, да отидеш на майсторски клас или да чуеш на живо любим свой изпълнител, то сега не е така. Като цяло ми се иска да спрем да търсим оправдания за собственото си ниво и вместо това да се научим да се отдаваме истински на това, с което сме се захванали. 

И на края на това интервю няколко кратки въпроса с още по-кратки отговори: 😉
Любим филм? “K-PAX” с Кевин Спейси
Любим сезон? Пролетта
Любим герой от детска книга? Ян Бибиян - първото дете, стъпило на Луната 🙂
Най-ценното човешко качество? Честността. Тя поражда доверие.
Мястото, на което мечтаеш да отидеш? Там, където ще мога да видя Северното сияние
Мястото, на което би искал да се върнеш? Остров Мартиника 
Сцената, на която би искал да свириш? Със сигурност отново в Herkulessaal в Мюнхен
Какво би си пожелал от все сърце? Здраве, разбира се, но и малко повече мъдрост

Фотографи: Весела Илкова, Евгени Димитров

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022