Възможностите за обмен на музиканти в класическата музика и работата им в оркестри в цял свят са сред най-интересните аспекти на глобализацията през 21 век. И понякога е тъжно, че колегите ни забравят, че обменът е двупосочен. От 2018 насам оперите и симфоничните оркестри у нас все по-често посрещат музиканти от Европа и Америка. Вдъхновяващ процес, който създава нови запознанства, идеи и срещи на културни влияния. И - нещо особено важно - повишава нивото на оркестрите ни. Гостът ни в “Истории за брас” е тромбонист, избрал Симфоничния оркестър във Враца като етап в професионалното си развитие. Срещнах Хорхе Нието за първи път по време на майсторския клас на “Брас перспективи” с Ремко де Ягер през ноември 2022. След тази бегла среща интервюто беше само въпрос на време. И се случи с лекота, а отговорите на въпросите ми Хорхе пишеше … в небето над Атлантическия океан на връщане от Колумбия!

Благодаря ти, че прие поканата ми, Хорхе. Представи себе си накратко пред нашата изкушена от брас музиката аудитория. 
Много благодаря за поканата за това интервю. Хорхе Фелипе Нието е музикант и фитнес инструктор, който ежедневно полага усилия да бъде и да дава най-доброто от себе си. 

Как тромбонът се появи в живота ти? 
Когато бях на 7 години, приятел на родителите ми в администрацията на началното училище в Замора - родния ми град, им предложи малка обиколка в сградата, за да ни покаже музикалните инструменти. В първия момент, в който видях тромбона (не знам защо - дали заради цуга или заради бляскавата камбана), дръпнах ръкава на ризата на баща ми и му казах: “На това искам да свиря!”

Кога реши да избереш професионална кариера в брас музиката?
Диригентът на духовия оркестър в родния ми град винаги е окуражавал мен и другите млади колеги за такава професионална кариера. Той направи много, споделяйки с нас и с другите поколения ученици страстта си към музиката. Днес някои от нас свирят в оркестри като Радио оркестъра в Мюнхен (BRD), Симфоничния оркестър на Аликанте  (ADDA), и в Симфоничния оркестър на Враца в България. 🙂 Но ако има точен момент в живота ми, който ми помогна да избера музиката за своето бъдеще, това беше Международният тромбонов фестивал във Валенсия, Испания, през 2014. Бяха три дни, изпълнени само с тромбони: майсторски класове, групови уроци, концерти. Бях толкова щастлив най-после да чуя на живо моите герои - особено нидерландските тромбонисти от New Trombone Collective и International Trombone Ensemble. Бях толкова впечатлен от тези музиканти, че след фестивала реших, че искам да уча при тях. 12 месеца по-късно получих грант по Еразъм да следвам в Нидерландия през следващата академична година. Там взех бакалавърска и магистърска степен.  

Разкажи ни повече за твоите преподаватели и учебните заведения, в които си бил?
Започнах музикалното си обучение в Астуриас в северната част на Испания. Имам хубави спомени от това време, особено когато след абитуриентския ми рецитал журито ми даде шанс да участвам наравно с всички други инструменти в конкурса “Angel Muñíz Toca”. Това е специален конкурс само за завършващи ученици с отличен резултат на финалния изпит - рецитал. Това участие промени живота ми не само заради емоционалната страна, но и защото бях първият брас музикант в историята на конкурса, който го печели. Не можех да си представя по-добър завършек на този етап от живота ми от този.  

Времето ми в Нидерландия беше безкрайно вдъхновяващо. Следвах в класа на Барт Клисенс - първи тромбон на Кралския Концертгебау оркестър  Възможността да бъда в центъра на Европа, заобиколен от великолепни музиканти, в среда, изпълнена с класическа музика, беше идеалната. Но музикалният ми път като студент беше много тежък. Не бях онова талантливо в музиката дете и когато избрах да бъда професионален музикант, посветих огромно време - часове и часове свирене и упражнения - на това парче метал, което наричаме тромбон. Ако трябва да съм честен, докато учех винаги бях “най-зле” навсякъде. Нямах голям талант, само дух, готов за упорита работа. Дори когато пристигнах в Маастрихт след като победих в онзи конкурс у дома, все още бях един от онези, които са “най-зле” или поне аз се чувствах така. Но ако винаги си такъв, то тогава нямаш граници за развитието си, винаги има много неща, които да научиш, да подобриш, както и много колеги наоколо, от които да се вдъхновиш или с които да свириш. Но само ако си готов да работиш наистина много здраво.

Графикът ми беше един и същ всеки ден. Отивах в Консерваторията в 8 сутринта, целия ден свирех и се упражнявах, връщах се у дома към 8 вечерта. Беше тежък период, в който обаче натрупах и много опит. Например, сега знам, че не е необходимо да отделям толкова много часове, за да постигна резултата, който искам. Продължавам да давам само най-доброто от себе си. Ако има нещо, на което ме научи преподавателят ми Барт Клисенс отвъд неговите познания и експертиза в музиката, това е да давам най-доброто от себе си независимо с какво се занимавам. Този начин на мислене е тясно свързан със същността на Ниските земи, с начина, по който правят и организират нещата. Този подход е особено ясно видим в музиката - как мислят, как се упражняват, как свирят, концепцията им за звука или как се напасват в групата, когато свирят заедно. След 7 години живот там това е философията, която взех със себе си и прилагам в живота си без да забравям важността на постоянството, на ежедневната работа и упражнения. 

Предполагам, че си посещавал много майсторски класове в този период, включително и на Ремко де Ягер. 
Участвах в почти всеки майсторски клас, който се провеждаше в Нидерландия и Белгия. Ремко си спомни за мен от последния клас, който посетих, организиран от Adams Music Center за New Trombone Collective през май 2022 в Айндховен. Но аз си го спомням от първия майсторски клас, в който участвах през 2016, когато прекосих цялата страна за 10 минути урок с него и 10 минути с Джефри Кант - първи тромбон на Западногерманския радио оркестър (WDR). Обичам възможностите, които майсторските класове ни предоставят. Не говоря само за индивидуалния ми урок с еди-кой-си, а за целия процес и учебни дейности: да слушаш уроците на другите участници, да се вдъхновиш от преподавателя, да се вслушаш в звука му, да вземеш нови идеи, които да вложиш в ежедневната си подготовка, в техниката си … и, разбира се, да се учиш от най-добрите. Това е перфектната среда за обучение. Мисля, че ако наистина искаш нещо, трябва да дадеш 100% от себе си и да видиш резултата, който си постигнал. Това не ти гарантира, че ще постигнеш целта си, но със сигурност ще те доближи до нея. И това е достатъчна награда след вложените усилия. Всъщност струва ми се, че това е по-ценната награда, отколкото постижение, в което си вложил само 65% от потенциала си.

Музикантите, които те вдъхновяват?
Има много големи музиканти, които истински ме вдъхновяват. Веднага се сещам за Лия Петрова, Роберт Лакатош, Борис Белкин или Табеа Цимерман - всичките щрайхисти! Като брас музиканти ние изминаваме много дълъг път на усъвършенстване. Добре е да отделим време, за да чуем някои великолепни щрайх музиканти. Но в контекста на семейството на медните духови моят любим изпълнител е Кейти Уоли - първата корна на Кралския Концертгебау. Не съм срещал друг, който говори за музиката с такава страст. Идеите й, начинът, по който осмисля фразите или откъси от пиесите, концепцията й за звукоизвличане, подходът й към техниката … За мен тя е великолепна, винаги поставяща музиката на първо място. 

Що се отнася до тромбонистите, има много изпълнители, които ме вдъхновяват. Ако трябва да направя Топ 5 от тях, ще изглежда така: Барт Клисенс (първи тромбон на Кралския Концертгебау оркестър), Мартин Схиперс (тенор/бас тромбон ККО), Ницан Хароз (първи тромбон на Симфоничния оркестър на Филаделфия), Ахилеас Лиармакопулос (Canadian Brass) и Йеспер Сьоренсен (втори тромбон на Берлинската филхармония). Но това са предпочитания, които зависят и от настроението през деня. Светът е пълен с прекрасни музиканти.

Напоследък се вдъхновявам от колегите в оркестъра, от енергията им, подготовката, стойката им, музиката. И мисля, че това е най-доброто вдъхновение, защото то винаги е тук. Няма значение как се чувствам в различните дни. Достатъчно е да отида на работа и да се огледам наоколо, за да усетя, че си поставям по-високи цели, заобиколен от всички тези чудесни музиканти. 

Как всъщност се оказа в Симфоничния оркестър на Враца?
Когато защитих магистратурата си, започнах да кандидатствам за различни прослушвания за оркестри, защото това е работата, с която искам да се занимавам. Да имаш шанса да свириш заедно с колеги прекрасна музика е великолепно. Но има нещо, на което никой не те учи, и то е да приемаш “НЕ” за отговор. Това беше нещото, на което трябваше да се науча сам. Участвах в много прослушвания, в част от тях стигах и до финалния етап, но не получавах позицията. Оказах се в негативен кръг от съмнения относно нивото и квалификацията ми … до момента, в който получих покана да се явя на прослушване във Враца. По същото време се готвех за финален тур в Симфоничния оркестър на Шанхай - прослушване, което отказах след като минах пробния период във Враца. Почувствах се безкрайно щастлив не само заради удоволствието да свиря в този симфоничен оркестър или приятните отношения между колегите, но и защото тази добра новина ми върна увереността в себе си като изпълнител и музикант. 

Да поговорим за музикалните ти пристрастия …
Аз съм огромен почитател на симфоничните концерти, особено с тежък репертоар като симфониите на Малер или “Животът на героя” и “Тъй рече Заратустра” на Щраус. Но също така обичам и атмосферата, която създават Равел или Дебюси - това е прекрасна музика. Харесвам и шедьоврите на Дворжак, Чайковски, Шостакович, Рахманинов или Бородин. Но ако трябва да избера един, единствен композитор, това е Антон Брукнер. Неговите симфонии са забележителен пример за великолепна музикална архитектура. 

Що се отнася до съвременната музика, свирил съм някои пиеси за соло тромбон и камерни ансамбли, а и сега в оркестъра изпълняваме музика от български композитори. Харесвам ги и им се наслаждавам, но тези, които харесвам повече, са за които знам повече - историята на композитора или на самата творба. Мисля, че наличието на контекст, в който да поставиш изпълнението на дадено произведение и споделянето на тази информация е начинът, по който да привлечем повече публика към съвременната музика.

Българската музикална сцена в твоите очи?
При първото ми турне със Симфоничния оркестър Враца бях много изненадан от красотата на тази страна. Тези невероятни гледки на девствена природа навсякъде … Никога не бях виждал такова нещо, дори в моя регион в Испания, който е доста сходен с Балканите като география. Всеки път, когато тръгваме на турне през планините, продължавам да се възхищавам на тези гледки. Що се отнася до музикантите, мнението ми е подобно на това за България: виждам страна с голям потенциал, изпълнена с възможности, и хора, които са израснали с тази великолепна фолклорна музика, която им дава нови елементи, които могат да вплитат в класическата музика (ритми, ладове и т.н.). Искам специално да отбележа колко голяма музикална култура имате тук, в България. От самото начало, когато започнах да свиря в оркестъра, започнах да свиря и да слушам фолклорна музика. И се влюбих в нея, а имената на композитори като Георги Андреев винаги ще бъдат с мен. 

Що се отнася до сравнението с други страни, ако погледнете към Нидерландия, там всичко е много прогнозируемо и почти “направено”. Възможността нещо да се подобри е минимална и е много трудно да се правят нови неща, различни от тези, които вече са утвърдени. В Испания имаме и двете ситуации: В североизточната част (Каталуния, Валенсия, Андалусия) всичко е съвсем подредено. Имат прочути музиканти, които покриват почти изцяло музикалния спектър от събития - концерти, фестивали, други участия. Но в моя регион ситуацията е по-близка до тази в България: регион с потенциал, където човек като мен е щастлив да е в контакт с хората, да сподели познанията и опита си и като резултат заедно да създадете нещо по-голямо в музиката.

Мнението ти за влиянието на дигитализацията на 21 век в музиката? 
Това е добър въпрос, защото през октомври 2023 стартирах свой онлайн канал за брас музиканти на испански. Brassmeets е в YouTube, Instagram и TikTok. Там разглеждам технически въпроси, свързани със свиренето и как можем да го подобрим, има някои интервюта с топ брас музиканти, както и упражнение за самоусъвършенстване, които качвам всяка седмица. Причината да стартирам този канал е защото в социалните медии виждам хора, които показват само перфектните си резултати, но само много малък процент от тях споделят как са ги постигнали. Това поражда разочарование у колегите, които винаги слушат перфектни изпълнения. Музикантите обикновено са сами в подготовката, в свиренето си и в битката с умствените си нагласи и несигурност, а това изобщо липсва в социалните медии! Искам да покажа обратната страна на монетата, да върна нормалността, да помогна и да мотивирам хората, които може да са в същата ситуация, в която бях аз преди години …  

Мисля, че дигитализацията внесе много позитивни неща в живота на музикантите, особено на учениците и студентите. Когато бях дете, трябваше да презаписвам CD-та на Кристиан Линдберг или Джо Алези ако искам да ги чуя, защото наоколо нямаше нито един магазин, от който мога да си купя албумите им. Днес просто пишете в YouTube името на любимия си музикант и веднага се появява някое видео. Или пък пишете името на творба или композитор в Spotify и се появява списък с изпълнители и оркестри, от които да избирате кого да чуете и всичко това безплатно. Но не всичко е толкова прекрасно, ставаме твърде зависими от дигиталния свят и това е главният негативен аспект, за който веднага се сещам. Прекарваме много повече време да гледаме или да “скролваме” безцелно, само за забавление. Но ако знаеш как да използваш интернет и знаеш какво искаш да правиш и да постигнеш, това е изключителен инструмент, който промени живота ни. 

Бъдещето на класическата и съвременната музика?
Мисля, че музиката като цяло се сблъсква с трудна социална ситуация. Старая се да научавам повече за икономиката и международната политика, защото това са теми, които ме интересуват. Но колкото повече научавам, толкова по-голям песимист ставам относно социалния дрейф на бързото потребление. Освен това считам, че правителствата (като цяло) избират лесния вариант да субсидират институциите, вместо да инвестират част от финансите в истинска образователна програма, която насърчава културата и разпространението на тази музика сред новите поколения. Това ще изисква допълнителна работа и от оркестрите, музикалните училища и академии за да бъдат по-атрактивни за публиката,  да ангажират вниманието й като предоставят страхотно изживяване на концерт, докато слуша нашата прекрасна музика.

И на края 7 въпроса с много кратки отговори:
Любимо време от деня?
Сутринта - винаги с чаша кафе!
Любим герой от детска книга?
Специалните агенти Мортадело и Филемон от комикса на Франциско Ибаньес. 
Любим диригент?
За симфонични оркестри без съмнение Даниеле Гати.
За духови Чеми Ечебария с неговата специална енергия.
Залата, в която би искал да свириш някой ден?
Вече съм свирил там няколко пъти: Royal Concertgebouw в Амстердам.
Мястото, към което чувстваш, че принадлежиш?
След толкова години извън страната ми се чувствам централно-европеец 🙂
Планетата, която би искал да посетиш?
Сатурн, все така се възхищавам на пръстените му. 
Най-доброто качество на хората с една дума?
Разумът. 

Благодаря ти за това любопитно интервю, Хорхе!
И аз много благодаря на теб, Кръстина, на проф. Карафезлиев и на сдружение “Брас перспективи” за поканата. Беше истинско удоволствие, надявам се, че хората са разбрали малко повече за мен и може би ще ги вдъхновя винаги да дават най-доброто от себе си! Очаквам следващите ни срещи!

Можете да прочетете това интервю на английски и на нидерландски език.

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022