Ремко де Ягер завършва Консерваторията в Ротердам при Джордж Вийгъл. От 1997 работи в Симфоничния оркестър на Ротердам като тромбонист и бас тромбонист. Член е на световно известния ансамбъл New Trombone Collective. Освен като изпълнители, музикантите в Колектива са известни и като организатори на емблематичния тромбонов фестивал Slide Factory, който се провежда през година. Ремко де Ягер участва в различни камерни проекти както с ниския брас на Симфоничния оркестър Ротердам, така и в други ансамбли. Преподавателската му кариера започва през 2000: до 2011 е преподавател в Codarts Conservatorium в Ротердам. От 2011 насам преподава тенор и бас тромбон и методика на обучението по медни духови инструменти в Консерваторията в Амстердам. За нас е удоволствие да стартираме втората година на проекта ни "Истории за брас" с това специално интервю.

Благодаря Ви, че приехте поканата ми за това интервю, г-н де Ягер. Моля представете се накратко на аудиторията ни, изкушена от музиката за медни духови инструменти.
Казвам се Ремко де Ягер и съм на 51. Родом съм от Хеех ин Фрисланд - малко градче в северната част на Нидерландия. Имам съпруга и три дъщери. Свиря в Симфоничния оркестър Ротердам и преподавам тромбон и методика за брас в Консерваторията в Амстердам.

Как избрахте ниските брас инструменти за професионалната Ви кариера?
Започнах да свиря на тромбон когато бях на 11. След няколко години осъзнах, че имам известен талант и хората започнаха да ме канят да свиря в оркестри и ансамбли. Много харесах идеята да следвам тромбон в Консерваторията и да се срещна с хора, които са толкова луди по свиренето като мен. По онова време все още не мислех за кариера, а за това да правя нещо, което обичам.  

Кога и защо избрахте тромбона? Както знаете, нашето сдружение е много тясно свързано с този инструмент.
Всъщност тромбонът избра мен. В началото свирех на еуфониум в духовия оркестър в родния ми град. Диригентът ме помоли да свиря на тромбон, защото нямаха достатъчно тромбонисти. Баща ми ме насърчи да опитам. И оттогава никога не съм спирал.

Разкажете ни за преподавателите, които са Ви вдъхновили и приятелствата, които продължават и днес.
В музикалното училище имах двама преподаватели, които ме вдъхновиха и поощриха: Цеард Върбек и Джилт Янсма. Г-н Янсма ме окуражи да следвам в Консерваторията в Ротердам заради отличния преподавател там Джордж Вийгъл. Приех предложението и започнах да уча. Беше прекрасно време, защото точно тогава започна следването си и Пиер Фолдърс. Той беше (както и се надявах) също толкова увлечен в свиренето и в желанието да научи всичко за инструмента като мен. Станахме приятели, свирехме много заедно и научихме много един от друг. В класа ни имаше и други студенти като Юрген ван Рейен, Александър Вербек, Нико Схипърс и други добри изпълнители. Имахме великолепен клас. Докато следвахме участвахме и в майсторските класове на Барт ван Лиер (един от моите идоли). Както и майсторски класове при проф. Виктор Сумеркин от Консерваторията в Санкт Петербург и Мишел Беке (в този период за мен беше много вдъхновяващ контактът между нашия и неговия клас в Консерваторията в Лион). 

Нека поговорим за различните аспекти от кариерата Ви: ансамблов музикант, член на групата на ниския брас в Симфоничния оркестър в Ротердам, преподавател в Консерваторията в Амстердам.
Винаги съм обичал да свиря в ансамбли още от малък. Заедно с Пиер Фолдърс основахме Ротердамският тромбонов квартет докато следвахме в Консерваторията. Отнасяхме се много отговорно към този състав, свирехме много и дори записахме албум, който можете да чуете в Spotify. По същото време свирех в брас квинтет, който също беше много амбициозен и вдъхновяващ ансамбъл. Когато през 1997 се присъединих към Ротердамския симфоничен оркестър в него имаше няколко камерни ансамбъла като Doelen Ensemble (съвременна музика) и Domestica Rotterdam (който изпълняваше разнообразна камерна музика). И, разбира се, аз съм член на New Trombone Collective - състав от приятели, които срещнах в Консерваторията: Юрген ван Рейен, Бранд Атема, Александър Вербек, Марк Боонстра, Нико Схипърс.

“Тромбонистите са специални хора. Тромбонът е инструмент, който изисква много работа и много работа заедно.” Видях тези думи на сайта на New Trombone Collective. Разкажете ни повече за този забележителен състав.
Това е дълга история. Когато целият ни клас от Консерваторията започна да работи в различни оркестри и състави в Нидерландия осъзнахме, че повече няма да можем да свирим заедно както бяхме свикнали по време на следването ни. Това ни липсваше толкова много, че решихме да създадем New Trombone Collective с цел да правим само специални проекти. Записахме няколко албума, направихме доста концерти, но най-големият ни проект беше Slide Factory - международният тромбонов фестивал, който организирахме през 2005, 2007, 2009, 2011, 2013, 2015, 2017 и 2019. През годините имахме много, много великолепни гости от цял свят. Да свиря в New Trombone Collective за мен е изключително специално усещане. Когато свириш с приятели, всеки от които е с прекрасни възможности и умения като инструменталист, е най-приятното нещо! За съжаление координацията ни като време и програми е много сложна, особено когато става въпрос за хора със соло кариери, преподавателски ангажименти, семейства и т.н. Все още имаме много идеи и планове, но времето е основният проблем …  

Симфоничният оркестър на Ротердам е сред най-добрите в света. Споделете Вашия опит като член на групата на ниския брас.
Дойдох в оркестъра през 1997 и оттогава насам имам натрупан много позитивен опит, работа с много диригенти, турнета по целия свят. Нашата група тромбон / туба беше заедно 22 години в един и същ състав: Пиер Фолдърс / Александър Вербек - първи тромбон, Ремко де Ягер - втори / бас тромбон, Бен ван Дайк бас / контрабас тромбон и Хендрик-Ян Ренес - туба. Прекрасна секция от приятели и колеги. Винаги е било удоволствие да свиря в тази група. Нямаме нужда много да говорим, за да свирим заедно. Всеки внася своите умения и гъвкавост. Виждам следите от работата ми в тази група във всички аспекти от кариерата ми - в навика да работя сериозно, в нивото на изпълнението, но и в начина, по който се забавляваме заедно на сцената. Отвъд оркестъра в този си състав сме свирили и много камерна музика. Имаме много тематични програми, свързани с киното, с мюзикъла и др. Свирим в много малки зали, посолства и други пространства, понякога от името на оркестъра. Най-големият комплимент, който винаги получаваме от публиката, е че изглежда, че се забавляваме заедно на сцената. През миналата година Бен ван Дийк се пенсионира и имаме нов млад колега на бас тромбона: Ромент Грьонхоф - също отличен инструменталист! С неговото присъединяване можем да изградим чудесна нова група.

Как бихте описал най-важните качества в характера на изпълнителя класическа и съвременна музика днес?
Считам, че е много важно да си отворен и да се интересуваш от идеите на композиторите, чиито пиеси свириш. Независимо дали са от 16, 18 или 21 век. Бъди отворен и към идеите на диригентите и колегите ти музиканти. Всичко това ще те вдъхнови, ще вдъхнови и тях. Винаги търси начин да направиш концертите по-специални - с използване на електроника, компютри, светлини и т.н. Също така е важно да отчиташ значението на социалните медии, така че онлайн концертите също са вариант. 

Разкажете ни за кариерата Ви като преподавател. Кога решихте да започнете и защо?
В началото мислех, че няма да бъда преподавател, но - както винаги казвам на студентите си - когато си добър в нещо, хората започват да те питат как го правиш и докато им отговаряш всъщност започваш да ги учиш. Мисля, че преподаването е нещо, на което се научаваш само ако го правиш и ставаш по-опитен. Започнах да преподавам на духови състави. По-късно, през 2000 Пиер и Юрген ме поканиха да се присъединя към тях в Codarts Conservatorium. Имахме чудесна тройна система, която наричахме “екипно обучение”. Това означаваше, че студентите имат своите редовни часове, но преподавателите се сменят. По този начин студентите продължават да се работят за постигането на поставените цели, но с известни разлики в подхода и идеите, които получават от всеки от нас. Имат възможност и за повече време за обучение и контакти с преподавателите, отколкото може да им отдели само един от тях. Защото като екип сме по-силни, отколкото сами. Мислим, че това е чудесна система, а постигнатите от студентите ни резултати показват, че тя е ефективна. През 2011 преместихме класа ни в Консерваторията в Амстердам и оттогава работим там. 

Днешното обучение класическа и съвременна музика за медни духови има много специфики особено след годините на COVID локдаун. Какви са Вашите наблюдения, какво е най-важното за младите музиканти? 
Не мисля, че нещо се е променило що се отнася до уменията, необходими за изяви на високо ниво. Много неща се промениха, но музиката и качеството са същите. Основните принципи на свирене, интонация, звук, ритъм, разбиране на стиловете, културите са точно толкова важни, колкото са били. Това, което наблюдавам, е че музикантите, които правят точно тези специфични за инструмента ни неща, постигат успехи в (младежки) оркестри, ансамбли, на прослушвания, конкурси и т.н. Специално за медните духови считам, че е много важно да си сговорчив и доброжелателен човек, защото повечето от работата ти е в малки групи и състави в голяма степен с едни и същи хора. И не стой у дома да чакаш някой да те покани да свириш някъде, а поеми организацията в свои ръце. Направи свой тромбонов квартет или брас ансамбъл, търси му ангажименти, потърси контакти с местни храмове или пък за матинета и обедни концерти. И присъствай на колкото можеш повече културни събития!

Как бихте описал днешния преподавател медни духови инструменти?
Това е лесен въпрос, но бих могъл да напиша книга с отговора му. Считам, че е важно преподавателите медни духови да са фокусирани върху музиката. Да познават стиловете, които свирят. Моята цел винаги е да накарам хората да забравят, че свиря на брас инструмент. Трябва да се стремим да овладеем инструмента така, че музиката да се “лее” без в нея да се долавят стереотипни брас навици. Разбира се, трябва да научим студентите на всичко, което знаем за техническите аспекти на свиренето. Те трябва да ги знаят, но най-важното е да знаят как да използват техниката, за да може музиката да звучи логично и музикантски.

В началото на ноември 2022 бяхте наш гост - преподавател в Международния майсторски клас за тромбон и брас ансамбли в София. Бихте ли споделил Вашите впечатления от това гостуване като процес на обучение и заключителен концерт?
Преди всичко бях поласкан да получа поканата да направя този отлично организиран майсторски клас! Това беше добър опит за мен, от който може да се извлекат потвърждения и уроци. С Емил-Джордж Атанасов подготвихме добра програма за ансамблите в заключителния концерт. Искахме да изсвирим и един дует, а аз - да изсвиря малка соло част. Както и да поканим някои от участниците в майсторския клас да изсвирят техните пиеси на концерта. 

В началото чух участниците по отделно, имаше много различни нива в обучението им, така че с всеки от тях работихме върху най-очевидния проблем. След тези индивидуални занимания работихме много активно с групата от студенти за концерта. В процеса на работа всички научиха много за моите основни приоритети и принципи, за особеностите на свиренето в ансамбъл: да се вслушваш в колегите си, да гледаш диригента, да смесвате звука и да постигате заедно баланс и т.н. Бях много щастлив от постигнатия значителен резултат на заключителния концерт. Всички се отнесоха отговорно и дадоха всичко от себе си!  

Бъдещето на тромбона и брас музиката в следващите 10, 20 години - какво е мнението Ви за тях?
Мисля, че бъдещето на тромбона и на медните духови е свързано с това доколко правителствата оценяват важността на културата и на (класическата) музика като цяло. Също така вярвам в качеството: ако показваш качество, то ще привлича и вдъхновява. От моята гледна точка като преподавател в Амстердам мога да кажа, че имаме прекрасен клас тромбон, в който млади, амбициозни изпълнители от цял свят идват, за да учат и да изградят кариера. Ние постигаме доста успехи и знам, че има още  няколко подобни центъра в Европа (Хановер, Берн, Осло, Берлин) и по света (Джулиард). Някои от студентите се връщат в страните си и поставят началото на класове по тромбон, за да покажат и споделят своя опит. Вече съм виждал не веднъж какво се случва, когато хората влагат страст в нещо. Ако работите здраво и се забавлявате, това е вдъхновяващо за другите независимо в коя сфера сте. Работете здраво и следвайте своя път, някои от нас са фантастични в организирането, други са много креативни: обединете усилията си и вървете напред!

Фотограф: Весела Илкова @VeselaIlkova

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022