Поставяме началото на онлайн проекта ни “Истории за брас” с гостуване, което далеч надхвърля очакванията за интервю. Брасът в музикалната вселена. Вдъхновен от любим филм, започващ с “много отдавна в една много далечна галактика”, разговорът ни с проф.д.изк. Филип Павлов се превърна в звукова импресия и забележително пътуване в континуума на пространството и времето. С безкрайно интересни свободни асоциации, свързани с тромбоните и забележителните им звукови възможности, вплетени в самата същност на Природата около нас …
От звуковата вселена към галактиката брас - защо това сравнение ни звучи толкова естествено и логично?
Ф.П. Ако разглеждаме звука като вселена около нас, брасът сякаш е най-близо до тези галактически измерения и аз го наблюдавам от гледна точка на човешките гласове. Всъщност брасът е абсолютната идентификация на всички възможни човешки гласове - от високите до ниските. Ако погледнете звуковата емисия, тя е точно толкова предизвикваща и емоционална, колкото и едно изпълнение само с човешки глас. Спомням си, че преди време донесох снимки на проф. Момчилов на стари тромбони и други оригинални инструменти от различни музеи в Германия. Бях изненадан, че такива формати са съществували навремето като инструментариум. Не мога да си представя днес един тромбон 40 см, не мога да си представя тези дребни фуниеобразни начала на инструмента, които тогава са били една шепа и как тези инструменти до такава степен са се трансформирали и преобразили, за да бъдат днес съвсем различен инструментариум. Най-вероятно защото са били много нужни на обществото - затова и са претърпели този бурен подем, този забележителен разцвет в създаването на нови инструменти.
А ако се върнем и погледнем корнетите - тези забележителни инструменти, толкова характерни за Баховото творчество и бароковата музика, то ние днес не ги оценяваме, а те са просто ненаподобяеми. И малко свирачи има днес на тези инструменти. Така, че брасът сам по себе си е впечатляващо явление и в механиката, в която се създава инструментариумът, и най-вече в звуковата емисия, защото той наистина има необикновени измерения - гласови измерения. И да се запитаме всъщност за какъв точно брас говорим? Неговите аспекти, форми и комбинации са невъобразимо многобройни. Да, ние днес си знаем когато кажем брас квинтет какво точно имаме предвид, но тези състави са били и секстети, октети, нонети, били са по 20 от един и същи вид, създавани са цели оркестри от идентични инструменти. Въобще много ценен и характерен инструментариум. Когато гледаме старата култура няма да говорим за Германия, защото там винаги тези инструменти са били на почит. Но да кажем за Чехия - държавата, от която тук пристига това изкуство за медни инструменти.
Нашата школа всъщност идва точно от там веднага след Освобождението.
Ф. П. В началото - да. Но е добре, че имаме българска школа. Аз бих казал, че от години имаме добра школа за обучение в този инструментариум. Не можем да се оплакваме от онаследеното добро, което се репрезентира с качествени музиканти.
И много наши брас музиканти, които свирят в престижни оркестри в чужбина.
Ф. П. Когато слушах концерта на Слокар квартет през 2019 си мислех точно това: за да има в него и българин, това означава, че освен личен принос на всеки инструменталист, който успее да бъде член на такъв състав, несъмнено зад гърба му има и педагогически принос. Така че можем да сме щастливи със съвременната педагогика, която имаме. Концертите, които се правят, интересът от чужбина към наши музиканти, гостуването от чужбина на педагози - всичко това показва, че може да се разчита на брас инструменталната култура, която в последните години бележи възход.
Всъщност това е най-важната ни цел: мотивацията на младите таланти да продължават напред както с образованието си у нас, така и с реализацията си тук.
Ф.П. Проблемът е сложен и, разбира се, има и своите социални измерения. Аз не познавам български музиканти, които не са запазили в себе си българската педагогика и любовта към българското творчество. Говоря за качествените музиканти, защото некачествените могат да отидат където искат. Важното е тук да остават макар и по-малко, но много качествени музиканти. Особено при ограничените места за работа, които можем да им предложим. Брасът е една много голяма история на културата, история на цивилизацията. Фактът, че при коронясването на кралица Елизабет I свири брас квинтет не знам как да го определя по друг начин, освен че те още тогава са прозрели развитието на брас съставите … в България! 🙂
Пътуването в пространствено - времевия континуум става все по-интересно!
Ф.П. Но, ако сме сериозни, това показва мястото, което заемат тези инструменти в общественото съзнание. Основното е, че предназначението им като представителност, като празничност много лесно се засвидетелства. Мисля, че това идва и от самата им звукова емисия, от тяхната характеристика да завладяват пространството с качествен, наситен и въздействащ звук. Как да си представи човек един щрайх оркестър на коронация, на която присъстват хиляди хора? Звукът просто е избягал, изчезнал е, а и не е само това. Самата концентрация на хора, които виждат този блестящ инструментариум, създава у тях специално очакване. Обикновено навлизането на този вид оркестри носи една огромна дисциплинираност, представителност, а чрез нея обществото умело се насочва към съответната очаквана от него реакция. И като добавим кавалерия, блестящи униформи, всъщност от векове сме свикнали така да си представяме тази официална празничност - като фанфарен свят, който предстои да ни обяви нещо много стойностно, много ценно и много важно.
Изпълнителското майсторство на всеки един от музикантите в тези оркестри е от ключово значение ...
Ф.П. Така е. Свикнали сме да въздаваме на брас инструментите тази функция, а това е изключително важно и мотивиращо за младите музиканти. Те трябва да знаят, че това е изключително ценен инструментариум и то съвсем не само защото дава забележителни възможности за изпълнителско майсторство … А то е най-слабо развитото при медните духачи и това е много голяма грешка. Аз винаги съм защитавал тезата, че медните са абсолютно незаслужено пренебрегвани като солиращи и концертиращи инструменти. Не знам защо. В един оркестър има двама, трима, четирима тромбонисти - дори и осем ако оркестърът е достатъчно голям - и всеки от тях е абсолютно отговорен за това, което “произвежда” и което се чува. И когато колеги - най-често от щрайха - се усмихват: “Хайде, де, вижте там кои тонове трябва да изсвирите”, в този момент те изобщо не осъзнават, че 14 - 20 души свирят в един глас, а оттатък един човек свири един глас. И всеки може да сбърка. Но да се прикриеш като брас инструменталист просто е невъзможно. Всъщност затова веднага можем да оценим качествата на тези изпълнители, те винаги са по-малко на брой и трябва да бъдат максимално качествени.
Вероятно това е и причината да се обърнете към брас инструментите като солистични инструменти?
Ф.П. От една страна, това е моя тотална позиция. Не че не са засегнати като солисти, а че неоправдано са избутани в ъгъла зад един много богат инструментариум на други изпълнители. Дори не бих казал избутани, може би пък духачите просто повече се респектират от сцената и когато излизат на нея трябва да бъдат наистина напълно безупречни, докато при другите инструменталисти сме свикнали “Е, да, добре беше...”, докато тук можеш само да кажеш “Чудесно изпълнение!” или “Слабичко.” Няма междинни моменти в оценката.
Брасът има съвсем друго качество. Той винаги е с онзи звук, който ние - имам предвид композиторите - очакваме: много силно въздействащ точно в определен момент. Не можем да си представим развитието на драматургията на каквото и да е произведение - особено симфонично - без в най-разгърнатите моменти да няма брас. Ако композиторът работи с пълен оркестров състав, разбира се. Което означава, че въздействието на този инструментариум е изключително силно. Не е само звукът, защото в тази багра можем да намираме всякакви брас инструменти да свирят пианисимо, пиано, да свирят меко, пластично или бляскаво, напрегнато. Докато в оркестровата музика нямаш ли обособени съществени моменти, посветени на инструментите от браса, губиш ...
Да поговорим за тромбона като солиращ инструмент и Вашия интерес към него.
Преди почти три години, всъщност няколко месеца преди тази прочута пандемия, в Германия, в една огромна църква, в която имаше поне 3000 души публика, слушах изпълнение на брас състав от 12 изпълнители, в който имаше 5 тромбона. И тогава като композитор си зададох въпроса: Защо са му на колегата (концертът беше съвременна музика) 5 тромбона? За тромпетите знам, ние ги удвояваме, за корните - също, но 5 тромбона? И се оказа защото тази дълбочина, която се търси в цялостната звукова емисия, няма кой друг инструмент да я пресъздаде. От хармоничните линии в най-ниския регистър през изграждането на архитектониката на акордовите последования най-много промени бяха осъществени чрез тромбоните. Защо. Защото винаги се чуват. И винаги дават пластиката на изграждането на материала.
Като композитор, например, когато реших да пиша за тромбон, всяко едно произведение, което съм писал, е защото оценявам изключителния диапазон на звуковите възможности. Не ме е интересувало толкова какви са техническите му възможности като бързини, пасажна техника и т.н., интересуваше ме тази звукова емисия. Тромбонът има в себе си всички емисии на тромпетите, на валдхорните, на тубата. Той просто може в подходящ момент да имитира всички тези инструменти. Много е пластичен. А това е нещо неповторимо.
Та това беше едно от нещата, които ме накарахa да седна и да прегледам доста литература за тромбон. И другото е, че проф. Георги Тодоров като му занесох едно произведение за тромбон и пиано, първата му реплика беше: Ти виждал ли си тромбон? И то в момента, в който му нося готово произведение и все пак съм преподавател по композиция! Виждал съм - отговорих аз - и много ми хареса. Е, тогава остани в стаята - каза той. А когато представихме творбата с проф. Момчилов, проф. Тодоров го попита: Ти виждал ли си композитор? Защото този даже и свири! Така покрай хумора се роди доста сериозно творчество, защото се създаваха добри музиканти, за тях трябваше да се пишат творби и те ги търсеха. А това е най-важното: когато се установи баланс на духовни взаимоотношения между изпълнители и композитори. И обикновено той е в ръцете на изпълнителите. Защото те имат нужда от по-широк репертоар. Композиторите ако ги оставиш спокойни може и нищо да не напишат, докато изпълнителите винаги търсят нещо ново и качествено. Така че мога да кажа, че българската композиторска школа е сериозно задължена в някои области на инструменталистите и на певците. Защото големите изпълнители предизвикват желание за творчество.
ВИЖТЕ ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО ....
Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява с подкрепата на
Национален фонд "Култура"
3 септември, 2024