Светът наистина е малък и това в повечето случаи е много хубаво. Новият ни гост в “Истории за брас” (по случайност или може би не) се оказа сред учениците на снимката - корица на една от статиите от лятото на 2022, която предизвика голямо вълнение сред аудиторията ни: “Бургаската тромбонова школа от Мано Ралев до днес”. Избрал Германия за своето професионално развитие и за свой дом, Яни Русев свири вече 35 години във Федералния полицейски духов оркестър Мюнхен. Един любопитен и много различен разговор с баварски акцент ...
Добре дошъл в “Истории за брас”, Яни, благодаря Ви, че приехте толкова бързо поканата ни. Как бихте представил себе си накратко?
Един българин в Германия, който се чувства добре и на двете места, не забелязвам разлика, а може и така да е само в Бавария. Тромбонист, който обича да готви и да играе табла с приятели на някое красиво място в Алпите. А лятото винаги съм си в Бургас.
Как се случи Вашата среща с тромбона? Кои са преподавателите, за които си спомняте с топлота?
Бях съвсем обикновен ученик, започнал музикалното си развитие на 10 години с първи инструмент акордеон. Ноти, ритмика, хармония. Не само за да изсвириш чутите мелодии по радиото, но и нов начин да можеш да повториш нещо подобно и да го изживееш по своемy. По-късно, на 13 години, започнах моите уроци по тромбон при Мано Ралев - дългогодишен преподавател в Бургас, учител на проф. Момчилов, който пък по-късно беше и мой преподавател в Консерваторията. А срещата ми с тромбона стана донякъде случайно - след един разговор на моя баща с учителя ми по музика в основното училище, който му казал, че наблизо в махалата живее учител в Музикалното училище. С баща ми можахме да го открием и той ни каза, че от мен ще стане добър тромбонист. Това беше Мано Ралев. За мое щастие той преподаваше тромбон и свиреше във Филхармонията в Бургас. Мой учител преди Музикалното беше и Росен Груев - също тромбонист във Филхармонията. Така можах да се подготвя за кандидатстването.
В Музикалното настъпи етап на среща с нови съученици - Емил Черкезов, Михаил Бодуров, Баю Стаев. Свирехме вече и в оркестър, и камерна музика. Свирил съм също и с естрадната група “Орфей” с ръководител Никола Видев към Дома на нефтохимика. След като завърших училището и изкарах 3 години във флота, веднага можах да се явя на изпит в Бургаската филхармония и бях приет. Тогава диригент беше Руслан Райчев. Много хубави години бяха с колеги и приятели от Музикалното. Допирът ми със симфоничната музика ме подтикна и към следващата крачка - това беше Държавната музикална академия. Мои преподаватели бяха проф. Димитър Момчилов, проф. Георги Тодоров и Павел Яковчев. Спомням си тези години с много топлота.
Как се оказахте в този престижен полицейския оркестър в Германия?
Във Федералния полицейски оркестър попаднах след като се установих в Мюнхен през 90-те години. В началото свирех с една баварска духова група. Свирил съм и на прочутия Октоберфест. Въпреки многото бира, всеки стриктно си наглежда баварската одежда и знае, че трябва да бъде за пример и подражание на гостите от цял свят. Сериозна отговорност е. Баварците са весели по нрав, обичат хумора, музиката, танците. Истинските баварци са на юг от Дунав. Аз се шегувам с колегите, че също мога да се нарека баварец - след толкова години аз съм си истински балкански баварец!
Сравнително скоро след като се установих в Мюнхен имаше изпит в Оркестъра на федералната полиция - тогава съставът още беше към Гранична полиция. Но малко след това заради влизането в действие на Шенгенската зона (1995) оркестърът премина към немската федерална полиция. И така вече 27 години съм член на състава в Мюнхен, който в момента изпълнява своите концерти в цяла Южна Германия. Когато постъпих, бях първият чужденец в историята на оркестъра, но сега вече има доста колеги от Бразилия, Унгария, Япония, Италия, Белгия, Беларус, Нидерландия. Всъщност момичето, което е от Япония, също свири на тромбон.
Освен големия състав на оркестъра, който се състои от 45 души, имаме и няколко по-малки групи: биг бенд, брас квинтет, трио, баварски ансамбъл, рок група. Подробната информация за тях е описана на сайта на оркестъра. В Германия в момента сме три полицейски оркестъра от този тип: нашият в Мюнхен и колегите, базирани в Хановер и Берлин.
Разкажете ни за инструментите, на които свирите във Федералния полицейски духов оркестър на Бавария?
Интересен въпрос. Свирим на служебни инструменти, в общи линии винаги разполагаме с най-доброто (без да прекаляваме). Нещо повече, имаме правото когато идва ред за покупка на определен вид инструменти да посочим марка и модел. Веднъж годишно имаме право на основен ремонт на инструментите, осигуряват се консумативи, аксесоари - всичко необходимо за поддръжката на инструментите на високо ниво. През 2020 бяха закупени и висококачествени видео камери, с които се снимат концертите и видео клиповете в Коледния календар.
За календара ще поговорим специално след малко. Каква е натовареността на оркестъра през годината?
С малките групи изнасяме около 100 - 120 концерта на година, с големия оркестър - малко по-малко. Репертоарът е голям и се обогатява непрекъснато. Ако в началото свирехме основно маршове, сега имаме и оперна музика, увертюри, постепенно навлизат и някои жанрове от популярната музика. Имаме няколко много интересни традиционни места, на които свирим в южната част на Германия. Към Федералната полиция има училище за професионални спортисти ски алпийски дисциплини. Базата е съвсем близо до нас в Алпите. Там се подбират и тренират при най-добри условия спортисти, които имат и чин в полицията, дават им се заплати, осигурява се бюджет за качествена екипировка, за участие в състезания от Европейската купа и от Световната купа. Ние свирим на всички церемонии, награждавания, завършване на випуски, винаги присъства министърът на вътрешните работи, в крайна сметка това е и много важна реклама на полицията. Интересното е, че освен, че докато са активни спортисти, скиорите имат чин в полицията със съответната заплата, стаж, те имат право след завършването на спортната си кариера да останат на работа в полицията. И много от тях остават на най-различни длъжности.
А като говорим за Алпите и зимни спортове се сещам, че преди почти 20 години през 2005 свирихме на откриването на състезание от Световната купа по ски скокове в Клигентал и заваля такъв сняг, че спряха състезанието. Но ние изсвирихме нашата програма в снежната буря, бяхме със зимни палта, изпълнението ни доста закъсня докато организаторите решат какво да правим … беше много интересно преживяване.
Споменахте и за благотворителните инициативи, в които традиционно участва Федералният полицейски духов оркестър Мюнхен.
Да, изнасяме доста концерти по покана на неправителствени благотворителни организации: за детски домове и домове за възрастни хора в близост до Мюнхен, за реставриране на църкви, в подкрепа на музикални училища и на колеги от други духови оркестри, наистина най-различни инициативи. Обикновено помощта ни се изразява в това, че приходите от билети за концертите изцяло отиват за съответната благотворителна кауза.
Коледният музикален календар на федералната полиция на Германия - разкажете ни за тази толкова приятна и емоционална кампания!
Да. Инициативата тръгна от колегите от Федералния духов оркестър на полицията в Хановер. Беше през 2020 - първата COVID година. Нямахме концерти, беше много тежко за всички ни. Тогава колегите предложиха да направим заедно трите оркестъра празничен музикален календар с 24 видео клипа - по един за всеки ден до Рождество през декември с коледни пиеси и песни в наши аранжименти. Всъщност единственото време, в което тогава, през 2020 се събрахме да свирим, беше заради тази инициатива. И така започнахме. Имаме и гости певци - най-популярните немски звезди. Разбира се, през първата година най-много клипове имаха колегите от Хановер, но постепенно постигаме баланс. В Коледният календар 2023 има още няколко скрити изненади.
Инициативата беше приета изключително добре от обществото, полицията инвестира незабавно в собствени видеокамери, с които да се заснемат тези клипове и концертните изпълнения, в качествена пост продукция. Клиповете са много разнообразни, има и много чувство за хумор в тях. И все така лек превес на колегите от Хановер 🙂
И така 2020, 2021, през 2022, когато вече излизахме от ограниченията на COVID беше взето решение от ръководството, че инициативата ще продължи поради големия обществен интерес и одобрение. И клиповете стават все по-добри и мащабни.
Календарът винаги започва с видео обръщение от президента на Федералната полицейска служба на Германия д-р Дитер Роман. Всъщност вече имаме график за Коледния календар 2024 - снимките и записите започват през февруари …
Обичам такива графици. А какво правите, когато сте в отпуск?
В кратките възможности за почивка обикновено с приятели отиваме в някой от близките до Мюнхен алпийски курорти за по няколко дни. Големият ми отпуск е лятото и винаги правя едно и също нещо: прибирам се в Бургас. Срещам се с приятели, обикалям южното Черноморие. И отивам на Арапя, където по това време са и колегите от АКАГА и близкият ми приятел Краси Кирилов …
В края на разговора ни 5 въпроса с 5 кратки отговора:
Какво цените най-много у хората? Точността, честността и хумора!
Любимо място по света? Бургас и неговите хора.
Любим композитор? Бах.
Събитие, което няма да забравите? Откриването на приятелския футболен мач Германия : Аржентина през 2010 на Олимпийския стадион в Мюнхен. Изсвирихме химните на двете страни … и останахме да гледаме мача.
Най-голямата мечта, която сбъднахте до момента?
Мисля, че още не съм постигнал най-голямата си мечта, но казват, че мечтите не трябва да се издават, за да се сбъднат!
Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022
3 септември, 2024