Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει ("Всичко тече и нищо не остава") - тази сентенция на древногръцкия философ Хераклит избрахме не случайно. Безмилостният ход на времето напред, постепенното потъване в забрава на всичко, което остава далеч назад в миналото, смяната на поколенията - всичко това понякога нанася невъзвратимо тежки щети. Затова е важно да пазим историческата памет, да помним забележителните личности, които са носили светлина в българската култура и, разбира се, в историята на музиката ни. Важно е да запишем спомена за тях, докато тези хора все още са живи в спомените на своите ученици, студенти, колеги и приятели. И точно затова за нас е чест  в “Истории за брас” да отделим специално място за проф. Георги Тодоров - основоположник на българската тромбонова школа и първият професор по тромбон и туба у нас … 

Проф. Георги Тодоров Илиев (1917 - 1997) е създателят на българската тромбонова школа, за чието  развитие и утвърждаване работи по време на своята 44-годишна педагогическа дейност в Държавната музикална академия / Българската държавна консерватория - днес НМА "Проф. Панчо Владигеров".

Георги Тодоров е роден в с. Ха̀йредин, Оряховско. Още като съвсем малко момче той открива света на духовите инструменти и с детско нетърпение очаква празниците в родното си село, на които идва „Духовата музика“. Силното му желание да свири на духов инструмент го отвежда само 12-годишен в Оряхово. А там съдбата прави своя щедър жест към него: Той прави първите си крачки на обучение в медните духови инструменти във военния гарнизонен оркестър с легендарния капелмайстор, самородния талант Дико Илиев. В продължение на 2 години той учи валдхорна, после тромпет и баритон. Избира цугтромбона като най-близък до сърцето му инструмент. Работоспособността му, силното му желание за лично развитие са пословични – той свири във всеки възможен момент, „състезавайки“ се с най-вероятно доста по-големите от него и опитни тромпетисти от гарнизонния оркестър, развивайки техниката си.

През 1938 Георги Тодоров се мести в София и постъпва в най-добрия по онова време духов оркестър в България – този към Жандармерията. Строгият военен ред не е нещо ново за него, но ограниченият репертоар нa оркестърa го кара да кандидатства в Софийската народна опера, където е първи тромбон. През същата година Георги Тодоров свири „Концертино” за тромбон от Фердинанд Давид по Радио София. Това е първото тромбоново изпълнение на живо в българския радио ефир.

С преподавателската си кариера проф. Георги Тодоров оставя богато наследство от студенти - негови последователи, “заразени” с любов към духовите оркестри и към тромбона. Един от най-прочутите сред тях е проф. Димитър Момчилов - единственият тромбонист, който е заемал дори два мандата (2008-2016) престижния пост на ректор на НМА „Проф. П. Владигеров”. Той сподели свои спомени за любимия си преподавател специално за нашите “Истории за брас”.

Професоре, какво бихте споделил като най-ярък спомен за проф. Георги Тодоров? Вие нееднократно сте казвал, че на него дължите много.
Да, така е. Георги Тодоров ми казваше: “Ти си ми третият син!” Имаше ми пълно доверие. Знам, че той беше казал за мен на режисьора проф. Иван Ничев, който беше председател на Научния съвет при хабилитирането ми за професор: ”Момчилов е по-добър преподавател от мен.” А когато професорът ти каже това за теб, това значи наистина много. Така той те защитава, застава зад гърба ти в най-трудния момент. Както казах, тогава разглеждаха професурата ми. След одобрението й, проф. Тодоров ми каза: “Като казаха всички „Да” за професурата ти, ми идваше да скоча от 13 етаж от радост!” Подкомисията на ВАК беше на 13 етаж. Ето такъв човек беше той…

Проф. Момчилов ни припомни също, че в желанието си да учи при Дико Илиев в Оряхово, малкият Георги отива пеша бос от Хайредин до града. И че Жандармерийската духова музика, в която постъпва на работа Г. Тодоров при идването си в София не само е най-добрият духов оркестър по онова време, но и създава забележителни музиканти, които продължават кариерата си в други оркестри. Например, там е свирил на туба проф. Тодор Тошев, когото Саша Попов избира да изтегли за контрабасист в Царския симфоничен оркестър. 

Георги Тодоров започва сам да се бори за мястото си в оркестъра на Операта, водач е на групата на тромбоните - свири първи тромбон, което означава, че свири всички важни, отговорни тромбонови сола. Продължава да се развива и усъвършенства като инструменталист. И идва моментът, в който Петър Кърпаров му подава ръка да започне да преподава в Консерваторията. А с Николай Тонев - друга емблематична личност за историята на медните духови инструменти, заедно с Кирил Карел Стари те са първите ни професори по валдхорна - са живели заедно в една квартира. 

Георги Тодоров се явява на конкурс за място в Академията заедно с Гичо Стоянов - още една изключителна личност, блестящ тромбонист, сред неговите ученици са Добрин Иванов, Никола Цанков - дългогодишен бастромбонист на Симфоничния оркестър на БНР, Владимир Славчев – дългогодишен първи тромбон на Биг бенда на Радиото и много други.

Георги Тодоров е първият ни професор по тромбон. През 1953 става доцент в Академията, а от 1963 вече е професор. Той първи започва да издава школи за обучение, тетрадки с етюди, прави транскрипции за тромбон на много пиеси за фагот, виолончело и други инструменти, съставя сборници с пиеси за тромбон и пиано, поръчва написването на литература за тромбон на български композитори. Първата българска „Начална школа за тромбон”, издадена през 1955, е негова в съавторство с проф. Петър Кърпаров. Емблематичното „Рондо Скерцандо” е написано от Александър Танев в сътрудничество с проф. Тодоров и е посветено на него. Под редакцията на професора излиза първата българска соната за тромбон и пиано на Димитър Сагаев. 

Днес на стената в кабинета по тромбон в Музикалната академия виси портрет на проф. Георги Тодоров, поставен от неговите последователи. Така напомняме на следващите поколения студенти колко е важно значението на дейността на проф. Тодоров като педагог за българската тромбонова школа. То е безценно и продължаваме да го усещаме и днес …

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява
с подкрепата на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА"