„Смисълът на живота е да откриете своята дарба. Целта на живота е да я дарите.”
Пабло Пикасо

Бургас е градът на поетите, градът на художниците, градът на музикантите, градът на театъра. Толкова успешни хора на изкуството на куп рядко се срещат някъде другаде. Пристрастен съм. Знам. Може би морето оказва своето благотворно влияние. Може би морето вдъхновява творците. Някой беше казал, че хората, израснали край морето, са добри хора, защото морето измива мръсотията от душата. 

Вероятно за някои ще е нескромно да се говори за Бургаска тромбонова школа, но пък е редно да се отчете фактът, че тази школа е създала не един или двама тромбонисти благодарение на труда и отдадеността на педагозите там през годините. Тази школа е създала и двама професори, които също имат своя принос. 

Професионалното музикално образование има стари традиции в Бургас. През 1909-1910 г. се създава „Музикално сдружение”, а през септември 1921 г. с писмо на Министерството на народното просвещение се основава Народно музикално училище към Музикалното дружество “Родни звуци”. Негов първи директор е Върбан Върбанов – композитор, диригент и музикален педагог. Преподаватели в училището са имена като Филип Кутев, Асен Жабленски, Константин Петканов, Георги Шагунов (композитор, автор на химна на Независимостта, първи капелмайстор на Военния духов оркестър на 24 Черноморски полк). Филип Кутев също е бил капелмайстор в Бургас.

На 14 юли 1961 е открито Държавното средно музикално училище с музикална школа към него. От 1991 училището носи името на проф. Панчо Владигеров, а през 2004 получава статут на Национално училище за музикално и сценично изкуство. Когато през 1961 се създава Музикалното училище, учениците кандидатстват най-често с акордеон и други инструменти и после стават тромбонисти. В първия випуск на новосъздаденото Музикално училище тромбонисти са Димитър Момчилов - впоследствие професор по тромбон в НМА и ректор на Академията (2008 - 2016) и Димитър Пенев от Нова Загора - бъдещ композитор, аранжор и тонрежисьор в БНР. 

Първият преподавател по тромбон е известният композитор Кирил Дончев, създал любими на поколения българи мелодии в 65 филма, сред които са “Случаят Пенлеве”, “Преброяването на дивите зайци”, “Лачените обувки на незнайния воин”, “Вилна зона”, “Сами сред вълци”, “А сега накъде” и много други, както и на музика за 240 театрални постановки. Кирил Дончев учи тромбон при легендарния преподавател Мано Ралев, завършва Българска държавна консерватория в София, след което дирижира духов оркестър в Бургас. В Музикалното училище преподава само една година и заминава да живее и твори в София, а щафетата поема Мано Ралев, когото можем да наречем същинският основоположник на Бургаската тромбонова школа.  

Мано Ралев Колев е роден на 26 януари 1929 в с. Саранско, Ямболско. На 3 септември 1943 година (на 14 годишна възраст) завършва прогимназия и заедно със своя брат-близнак влизат във Военната музика в Ямбол. Тогава едва ли е имало 10-15 души тромбонисти в България - те са единствено в Царския оркестър (бъдещата Софийска филхармония), Старозагорската опера и Софийската опера, съществуващи тогава (три оркестъра по четири души - 12 души). 

През 1947 г. в Бургаски регион на армейски поход се събират 16 военни духови музики. На това голямо учение цугтромбонистите били само двама: Мано Ралев и още един. Другите свирели на вентил тромбони, баритони, басфлигорни. Дори военният духов оркестър на Бургаския полк имал в състава си тромбонисти, свирещи на вентилтромбони. Известният бургаски музикант Ташо Чапкънов - дългогодишен тубист на Бургаската филхармония - първоначално е свирил на вентилтромбон в този оркестър. А Мано Ралев започва да свири на цугтромбон още от самото начало. Негов първи учител е Георги Велчев от Ямболската военна музика на Трета балканска дивизия. Мано Ралев го описва като “много добродушен човек, религиозен, духовно извисен”. Той му показва седемте позиции на тромбона и му дава да свири немската школа с упражнения на Роберт Мюлер. По-късно когато става преподавател, Ралев работи по същата тази школа, подарена му от неговия първи учител. Минава също и от начало до край цялата школа на Арбан “без да имам представа кое как става, нямаше от кой да се научим” - казва Ралев. През 1950 г., когато е само 21 годишен, идва в Бургас, за да свири във Бургаската филхармония, която е сформирана 3 години по-рано (1947). Димитър Караджов е първият диригент на вече одържавения симфоничен оркестър. 

Мано Ралев завършва средно образование в Бургас – Вечерна гимназия, а по-късно и задочно Консерваторията в София. В Бургас по това време има музикална школа към Общината, която обучава предимно цигулари и пианисти. Има и други музикални школи, например на транспортните работници, но и там липсвали духови инструменти. През 1955 в Бургас е основана Операта - Мано Ралев е сред основателите й. 

В продължение на 50 години с малки прекъсвания Ралев свири в Бургаската държавна филхармония (другите тромбонисти в оркестъра са Тодор Станев и Георги Чолаков). През 80-те става за кратко и неин директор. В трудовата си практика е директор и на „Бюро Естрада” в Бургас. След като се пенсионира през 1983 г., Ралев продължава да работи във Филхармонията като първи тромбон още 15 години - чак до 2002 г.

Но да се върнем на Музикалното училище. От началото на 60-те до началото на 80-те години на 20 век негов директор е Стефан Лалчев - бивш директор на Филхармонията и хормайстор на Операта. От 1975 до 1977 Мано Ралев е заместник-директор на училището. Той преподава тромбон в Музикалното училище до 1980. За 18 години обучава близо 70 тромбонисти. Сред тях освен Димитър Момчилов (професор по тромбон в НМА “Проф. Панчо Владигеров") и Димитър Пенев (композитор) са Петко Тахтабов, Илия Колев (ръководител на градския хор във Велико Търново), Росен Груев (дългогодишен оркестрант в Бургаска филхармония и хоноруван преподавател в Музикалното училище), Тодорка Раднева – дългогодишен оркестрант в Бургаската опера и преподавател в училището, Зарко Коцев, Кирил Въжаров, Левон Каприелян, Петър Минчев – оркестрант в Бургаския духов оркестър, Стойчо Недялков, Надежда Ганчева, Албена Димитрова, Иван Куюмджиев, Яни Русев, Баю Стаев (тубист на Софийската филхармония), Алтан Лютфи, Емил Черкезов и много други. В сърцето на всеки от тях остава частичка от личността на Мано Ралев …

In Memoriam: Проф. Димитър Момчилов със спомен за Мано Ралев

Докато в училището преподава Мано Ралев, там хоноруван преподавател по тромбон е и Росен Груев Груев. Той завършва задочно Консерваторията през 1978 при проф. Георги Тодоров и асистент Костадин Бакърджиев. Преподава в Музикалното училище от 1973 до 1980 година. За тези години е имал 18 ученици. Междувременно е солист-тромбонист в Бургаската филхармония, а през 1995 година е и неин директор.

През 1980 преподавател в Музикалното училище става по разпределение Иван Ганев. Той наследява някои от изброените по-горе ученици на Мано Ралев като продължава обучението и на много нови.        

Иван Ганев започва да свири на тромбон на 12 години в духовия оркестър на училището в Троян в което учи. Ходи на уроци при Илия Врачански в Плевенското музикално училище. През 1969 започва да учи там и така до 1974. Врачански е диригент на основания от него Духов оркестър в Долна Митрополия (1970), също така преподава и по духов оркестър в училището, работи и като аранжор и оркестратор. Преподава в Плевенското музикално училище до 1972. След него идва Димитър Дянов, за когото Иван Ганев споделя: “Митко Дянов притежаваше рядко умение за комуникация между ученик и преподавател.” Във втората година на казармата Иван Ганев е в Ансамбъла на ГУСВ - оркестрант в Духовия оркестър с диригент Доцо Вътков. През 1976 започва да учи при проф. Георги Тодоров в Българска държавна консерватория в София. 

Иван Ганев е преподавател в Музикалното училище Бургас до 2000 г. Докато е преподавател, свири в оркестър „Бургас”, оркестрант е в Бургаската филхармония, 12 години (между 1988 и 2000 г.) е и диригент на Младежкия духов оркестър на училището като заема мястото на пулта след Никола Видев.

Иван Ганев подновява изцяло педагогическия репертоар на тромбоновия клас в Бургаското музикално училище. Води се от някои „американски методи”, както ги нарича той, например свиренето само с мундщук, артикулацията - разнообразието на щрихи. Говори с преклонение за своите преподаватели Врачански, проф. Георги Тодоров и асистента му тогава Петър Попов. Смята, че „един педагог трябва да притежава човешки качества, да е наясно с инструмента, а и всеки педагог се учи от учениците си”. Ученици на Иван Ганев са Атанас Карафезлиев, Радостин Попов, Иван Матев, Динко Иванов, Васил Каталиев, Асен Иванов, Росен Русинов, Тодор Маджаров, тубистът Дочо Тихолов и още много други. Иван Ганев завършва кариерата си през 2014 г. като диригент на Бургаския духов оркестър, където също подновява изцяло репертоара и програмната политика.

След Иван Ганев класа по тромбон и туба в Музикалното училище се поема от Тодорка Раднева, която работи много сърцато и успява да продължи традициите на бургаската школа. За съжаление, през годините приемът на тромбонисти в училището неотклонно намалява.

От 2017 насам преподавател е Тодор Маджаров.Той завършва Музикалното училище в Бургас при Иван Ганев и НМА „Проф. П. Владигеров” в класа на проф. Д. Момчилов. Работи известно време в чужбина, но решава да се завърне като преподавател по тромбон в родния Бургас. Той успява да привлече ученици тромбонисти и в момента класът по тромбон наброява 7 ученика – 6 тромбона и 1 туба.

Вероятно в този опит за исторически преглед на Бургаската тромбонова школа съм пропуснал много имена на колеги. Надявам се всички те да приемат моите извинения. Важното е да отбележа, че е радостен фактът, че в Бургаското музикално училище продължават да се обучават тромбонисти. Вярвам, че техният брой ще се увеличава занапред, за да може Бургаската тромбонова школа да продължи да се развива и да достига нови върхове...

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява
с подкрепата на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА"