Надникваме в историята на камерните брас състави от втората половина на 20 век под ръководството и с участието на тромпетиста Йордан Кожухаров в неговите изпълнени с артистичен чар и безброй музикални открития спомени. Той е емблематично име за българската школа медни духови инструменти. Изпълнителската и преподавателската му кариера обхващат близо 50 години. Всъщност през декември 2021 Йордан Кожухаров навърши 85 години. И - съвсем честно си признаваме - изобщо не му личат.
В няколко пролетни следобеда имахме удоволствието да сме гости в дома му и да ”злоупотребим” с гостоприемството на неговата излъчваща истински маелстрьом от енергия съпруга г-жа Красимира Кожухарова. Забележителното пътешествие из българската симфонична музика от 60-те до (края на) 90-те години на 20 век, за което вече Ви разказахме, и огромният интерес, който предизвика то, изненадаха г-н Кожухаров. Надяваме се, приятно. Приключението ни, обаче, продължава - този път с камерните брас състави, създадени по негова инициатива както като преподавател, така и като изпълнител, и, разбира се, с историята на първия български концертиращ брас квинтет. За нас е чест Йордан Кожухаров да е гост в нашите “Истории за брас” …
След като видяхме през Вашия поглед Софийската филхармония през славните й години от втората половина на 20 век, нека поговорим за камерните състави, създадени и ръководени от Вас.
Винаги съм имал интерес към камерните състави, те са изключително важни при нас - изпълнителите медни духови инструменти. Учат те да се вслушваш в колегата до теб, на чисти интонации, ансамблова работа - все неща, които са задължителни и за симфоничната, и за камерната музика. Затова и освен в кариерата ми като изпълнител винаги съм обръщал внимание на ансамблите и в преподавателската ми дейност.
Когато постъпих във Филхармонията през 1962, в Музикалната гимназия (от 1974 насам СМУ / НМУ “Л. Пипков”) преподаваше Русан Атев, но замина за Кайро и фактически ме назначиха на неговото място. И така изкарах като преподавател там 14 години. Кога съм намирал време сега ми е чудно. През деня на репетиции с Филхармонията, вечер - концерти, трудно ми беше, но бях доволен от това, което вършех в Музикалната гимназия. Например, с Петьо Добринов - Бог да го прости! - сме работили Хайдн концерта за тромпет една седмица час по час какво трябва да направи в първата част, във втората - детайли за всеки тон. Емо Русанов също беше в класа ми в началото. Бяха цял клас 7-8 души. Имах и други добри инструменталисти, които се изгубиха някъде. Отказаха се по разни причини. И до днес съжалявам за някои от тях, макар да започвам да забравям имената им.
В Музикалната гимназия още от първата година правех редовно продукции на класа тромпет. От тези продукции ми тръгна да правя камерни ансамбли от учениците: дуо, триа, квартети, по-големи ансамбли. Дотогава това не беше въведено нито в Музикалната гимназия, нито на друго място. И бяха казали на проф. Кърпаров - моя преподавател в Консерваторията: Върви в Музикалното да видиш твоя ученик Данчо какво е направил! И започнаха да идват на продукциите да ни слушат. Чудеха се как постигам това. Правех за една учебна година с всички от най-големите до най-малките продукция с триа, квартети, търсех разнообразна програма, нови пиеси. Например, ето тук имам запазена една програма от продукция на 16.12.1969.
Виждаме доста богат репертоар: Щелоков - Концерт №1, Хансен - Соната №2, откъси от концерти на Курц, Хумел, Пескин, Крижек, Бердиев - Прелюд и скерцо за три тромпета и пиано, Ропарц. И нещо много любопитно: Йохан Алтенбург - концерт за 7 тромпета и тимпани. Дали пазите нотите?
Ще проверя. Архивът е голям. Напълно възможно е.
Разкажете ни за камерните ансамбли, които сте създал и ръководил. И, разбира се, за първия у нас Филхармоничен брас квинтет.
Още през 60-те покрай преподавателската ми работа се бях замислил да направя български брас квинтет. Но това не беше толкова лесно. Самата дума “брас” беше забранена. Западно влияние, западна дума. Голяма борба беше да я въведем. Все пак с първия концертиращ брас квинтет 1976 - 1977 успях. Започнахме подготовката малко по-рано. От самото начало бяхме само музиканти от Софийската филхармония. Но беше много трудно - един свири в програма на Филхармонията, друг - свободен и се чудиш как да ги съчетаеш и непрекъснато сменяш състава. Не става, не може така - трябва да има един постоянен състав, който да върви заедно, да репетира, да концертира. Направихме няколко участия в разни варианти на състава - например, с тромпетиста Петър Иванов и корниста Георги Парцов. На тубата в началото беше Никола Марчев. Интересното е, че тези първи участия бяха по училищата при децата. Образователни концертчета да ги запознаем с музикалните инструменти, с класическата музика. Имахме постоянно такива участия в училищата, много полезни бяха - жалко е, че сега няма такива програми.
Така се стекоха обстоятелствата, че на мен ми хареса този начин на музициране, само много ме затрудняваше това да си подбера инструментите, да си подбера хората. Защото като вземеш 5 солисти от Филхармонията - водачите на медните - няма кой да свири в оркестъра. Хайде, за един концерт става, но за постоянен концертиращ състав … И все пак ние го направихме с големи усилия! Официално концертната ни дейност започна през 1977. Първият състав на брас квинтета беше Йордан Кожухаров (тромпет), Петър Добринов (тромпет), Стефан Кънчев (валдхорна), Петър Попов (тромбон) и Никола Бояджиев (туба). Малко по-късно Костадин Бакърджиев зае мястото на Петър Попов на тромбона. И правехме концерти не къде да е, а в зала “България” - и на голямата, и на камерната сцена. Но на голямата ... Да излезеш на тази сцена за цял концерт с брас квинтет не е шега. Репетиции, репетиции.
Освен това аз се погрижих за нотите - нямаше ноти у нас, трябва да чуеш нещо някъде - по радио ли, по телевизия ли - и после да търсиш нотите в чужбина. И не само само за брас квинтет, а за всякакви (малки) камерни състави с брас. Много неща внесох като ноти и изпълнихме за първи път. С Нева Кръстева органистката, с Елена Койчева (също органистка) - тя сега живее в Германия - сме свирили репертоар за дуо тромпет и орган. С квинтета и орган - също, помня в една от пиесите имаше едно страшно соло за тромпет. Все в зала “България”. В България нямаше такива ноти, всичко изписвах от чужбина, внасях ги за първи път (и най-вероятно единствен - б.а.) Например, много хубави ноти са тези на Хендел с “Музика на водата” за брас квинтет. Имаше голям успех. Свирехме и Фарнаби, Шайд, Хоровиц и т.н.
Постепенно на концертите ни започнаха да идват да ни слушат от посолствата - швейцарците, руснаците. Те първи реагираха, поканиха ни, свързаха се с Концертна дирекция. А аз се чудех как ще ни пуснат. Оригиналният състав, основният състав на брас квинтета бяхме само от Филхармонията. Т.е. изваждаш от оркестъра за седмица или за 10 дена първите водачи на групите в медните, вторите водачи трябва да поемат работата им. Не знам как, но Софийска филхармония се съгласи, подписахме договора и отпътувахме за Москва - през 1980 беше, доколкото си спомням. Там свирихме точно “Музика на водата”. На концерта дойде професорът им по тромпет в Московската консерватория Юрий Усов и много ни похвали. А той стана професор с втория Бранденбургски концерт, имаше го издаден и на плоча. Сложно нещо е това. Аз самият съм го свирил 4 пъти на живо в България, от които два сполучливо. На запис е друго, но на концерт. Не можеш да свириш с пиколо само такава музика и да свириш симфонична музика. Напълно невъзможно е...
В същото турне пътувахме с квинтета и в прибалтийските републики, давахме интервюта на развален руски, приключение си беше, имаше своите весели моменти. Направихме едно турне от 10 дена. После трябваше да направим договор с Швейцария, но квинтетът започна да се разклаща, нямаше време за репетиции и така и не отидохме. Но продължихме с концертите в България - в София винаги в зала “България”.
Да поговорим и за Филхармоничния брас колегиум и неговата концертна дейност през 80-те.
Да. Това беше следваща стъпка в развитието на брас съставите под мое ръководство. Много интересни концерти правихме през 80-те години с Филхармоничния брас колегиум - отново с уникален репертоар, който преди това и след това не е изпълняван. Основно пиесите бяха, разбира се, за брас квинтета, имаше и за октет медни духови, имаше и пиеси с орган, участваше вокален квартет, гостуваха и други инструменталисти и певци. Освен брас квинтета ни в състав Йордан Кожухаров (тромпет), Петър Добринов (тромпет), Стефан Кънчев (валдхорна), Костадин Бакърджиев (тромбон) и Никола Бояджиев (туба), в Брас колегиума бяха Арман Сафарян (тромпет) и тромбонистите Дончо Богданов и Александър Иванов. На един такъв концерт през януари 1982 изпълнихме мисля, че за първи път у нас първия квинтет на Виктор Евалд. В същия концерт в репертоара беше сонатата за бароков тромпет, орган и брас от Джовани Габриели, както и премиерите на ричеркар за брас секстет, сопран и чембало от Андреас Хамершмид с Емилия Максимова (сопран) и Илияна Йотова (чембало) и на концерта за брас, орган и ударни инструменти от Р. Елмор, на който бях едновременно солист и диригент. Вълнуващи моменти.
На всеки концерт на Филхармоничния брас колегиум се стараехме да има премиери - нови български пиеси за брас, непознати чуждестранни съвременни пиеси. Запазил съм програмата от концерта ни през март 1982 с премиерата на “In modo scherzoso” за брас квинтет на Васил Казанджиев и първи изпълнения на пиеси на Ян Коциер “Малка сюита” и “Тарантанго” на А. Сивил. И отново творби с орган, с чембало, със сопран.
Или пък на един концерт през април 1983 - солисти бяхме аз, Минчо Минчев (цигулка) и Елена Койчева (орган). Много красива програма: Хендел, Тесарини, Клерамбо, Преториус - много интересна творба за брас квинтет и орган, а във втората част Сабатини - "Екстаз" за цигулка, арфа и брас квинтет, Тартини, Витали и отново “In modo scherzoso” на В. Казанджиев.
Имате слабост към комбинацията от тромпет и орган.
Да, така изглежда. Всъщност именно аз и Нева Кръстева въведохме в България този тип камерен ансамбъл. Първият ни концерт беше на 08.11.1987 в зала “България” с много внушителна програма: Вивалди - концерт за тромпет и орган сол минор, Антонио Вивалди / Йохан Себастиан Бах - Концерт за орган ре минор и два концерта на Албинони - ре минор и сол минор. Тогава още бях във форма за такива амбициозни проекти.
Хубавото е, че, макар и рядко, се случва и сега да има концерти за тромпет и орган.
Да, разбира се. Важно е концертите да са с разнообразна, нестандартна, любопитна за публиката програма. Камерната музика за медни духови е изключително богата, непрекъснато се пишат и нови неща. И, разбира се, изисква се работа, много, много постоянна, упорита работа, репетиции, самоподготовка. Само тогава публиката може да ви възнагради с аплодисменти. И вие да знаете, че е заслужено.
Благодарим Ви за това интервю!
И с интерес очакваме да се потопим във Вашия нотен архив …
А знаете ли, че:
Йордан Кожухаров става преподавател в СМУ "Любомир Пипков" съвсем млад, само на 26, и преподава там 14 години (от 1962 до 1976). Негови ученици са Петър Добринов, Антон Петров, Арман Сафарян, Иван Димов, Кирил Икономов. Всички те по-късно стават негови колеги - оркестранти в Софийска филхармония, БНР, Софийската опера;
През 1984 Йордан Кожухаров е удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" и Златна лира на СБМТД;
Той е единственият тромпетист със звание "Заслужил артист";
Дългосвирещата плоча на Йордан Кожухаров (ВСА 11364), издадена от Балкантон през 1989, е единствената в каталога им само с изпълнения на български музикант медни духови.
Снимки: Личен архив
Интервюто осъществихме по идея и със съдействието на тромпетиста Георги Велев.
Какво ни разказа Йордан Кожухаров за неговата кариера като солист и оркестрант на Софийска филхармония вижте ТУК.
Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява с подкрепата на
Национален фонд "Култура"
3 септември, 2024