Брас квинтетите на Виктор Евалд заемат особено място в руската камерна музика. Нещо повече, години наред те са считани за първите в световната история на музиката, които са написани за съвременния състав на квинтет от медни духови, включващ два тромпета, валдхорна, тромбон и туба. Красиви и технични, квинтетите на Евалд едновременно поставят сериозни изисквания пред изпълнителите и разкриват целия блясък на медните духови инструменти. И сякаш символично обединяват в себе си двете страни в живота, научния и творчески път на композитора. Една много любопитна история, която си струва да бъде разказана … 

Архитект и строителен инженер, учен с изключителни заслуги за развитието на руските инженерни науки, Виктор Владимирович Евалд (1860-1935) е немски аристократ по произход от семейство, което се премества в Русия в началото на 19 век. Баща му Владимир Ф. Евалд е дългогодишен директор на Първо реално училище в Санкт Петербург и надзорник на педагогическите курсове в Академията по изкуствата в града, преподавател по обща история на великите князе Александър Александрович (бъдещият император Александър III) и брат му Владимир Александрович. 

Виктор Владимирович тръгва по стъпките на баща си като завършва същото Първо реално училище и Института за гражданско инженерство - висшето техническо училище на Руската империя. След дипломирането си В. Вл. Евалд започва кариерата си като строителен инженер във Военното министерство като паралелно започва и да преподава в ИГИ в специалностите “Строителни материали” и “Строително изкуство” - всъщност любимите му специалности, които преподава до края на живота си. Има задълбочени интереси по химия - по негова инициатива лабораторията на инженерния институт е (както бихме казали днес) на световно ниво, един от първите преподаватели е и в създадената през 1897 катедра “Отопление и вентилация”, а през 1900 създава и първата в Русия механична лаборатория за оценка на строителните материали. Междувременно от 1891 Евалд заема и престижната позиция на главен архитект на Петербургския университет. За известно време е редактор на почти митичното списание “Зодчий”, ​​издавано от Императорското общество на архитектите на Санкт Петербург между 1872 и 1924. Забележително модерното за времето си списание включва статии по архитектура, строително изкуство и техническо образование, строително законодателство и градско благоустройство, история на архитектурата и многобройни програми за международни архитектурни конкурси, изложби и т.н. Сред редакторите на списанието са забележителни учени и аристократи като граф Николай Иванович де Рошфор и Леонтий Николаевич Бенуа - последен представител на династията художници и архитекти…

Но да се върнем към музиката. Отвъд тази блестяща кариера на архитект, инженер, учен - изследовател и преподавател, Виктор Владимирович Евалд е безкрайно интересна артистична личност, която оставя трайни следи в руската музикална култура от втората половина на 19 и началото на 20 век като виолончелист и като композитор. Започва музикалното си образование през 1872 на 12-годишна възраст. Баща му забелязва таланта му и го записва в Консерваторията в Санкт Петербург. Учебното заведение е основано само 11 години по-рано от Антон Рубинщайн и е първо по рода си в Русия. В Консерваторията младият Евалд взима уроци по корнет, валдхорна, пиано, виолончело, хармония и композиция.  Преподавателят му Карл Давидов (когото по-късно Чайковски описва като “цар на виолончелистите”) го насърчава да използва всяка възможност да свири като максимално разширява репертоара си и местата на своите изяви. Така Евалд скоро става (и остава до края на живота си) един от най-активните и впечатляващи членове на забележителен кръг от музиканти, чиито основни професии и образование са съвсем различни. Тази група споделя общи интереси към руската народна песен и има значителен принос за създаването на отличителен руски национален музикален стил. А водещите личности в нея са ни добре известните като “Могъщата петорка” прекрасни композитори М. Балакирев, който се подготвя за кариерата на химик, но Глинка го убеждава да се съсредоточи в музиката, М. Мусоргски - пехотен офицер, Н. Римски-Корсаков - морски офицер, Цезар Кюи - военен инженер и Ал. Бородин - химик и професор в Медико-хирургическата академия. 

Заедно с Евалд тези забележителни музиканти са част от Беляевския кръжок и онези петъчни концертни вечери в дома на прочутия меценат Митрофан Петрович Беляев, които се провеждат без прекъсване от 1888 до смъртта му през 1904. Всяка седмица на тези събития се представят нови творби, написани специално за Беляев. Той свири отлично на виола в струнен квартет, чийто виолончелист е Виктор Владимирович. Точно за този състав Евалд пише (всъщност преработва първия си брас квинтет) Струнен квартет оп. 1, както и Вариации на тема от руска народна песен в съавторство с А. Глазунов и Н. Соколов. И е почти сигурно, че поне един от великолепните брас квинтети на Евалд е имал своята премиера също там - в някоя от петъчните музикални вечери в дома на Беляев. Значението на М. Беляев за руската музикална култура в последната четвърт на 19 век е изключително. Неговата любов към музиката и щедростта му дават силен тласък на развитието на професионалната руска композиторска и изпълнителска школа по път, различен от тежкото немско влияние, характерно за по-голямата част от 19 век в Русия както в преподаването, така и в интерпретационно майсторство. 

Брас квинтетите на Виктор Евалд са писани между 1888 и 1912. В продължение на много години се счита, че именно неговите творби са първите, в които съществува модерният състав на брас квинтета. Французите, обаче, му отнемат тази “палма на първенството” с откритието, че композиторът и цигулар Жан-Франсоа Белон - една доста интересна личност от парижкия интелектуален елит от средата на 19 век - е написал 12 четиричастни брас квинтета между 1848 и 1850, в които въвежда съвременния състав от инструменти. Тези приятни и изящни като звучност и хармонии квинтети не могат да се сравняват с популярността и значението на квинтетите на Виктор Евалд. Създаването на камерните творби за медни духови и от двамата композитори е в резултат от значителното усъвършенстване и развитие на тази група инструменти през 19 век, както и на разширените възможности, които те предоставят на изпълнителите както по отношение на хомогенността на звука им в ансамбъл, така и като виртуозност.

Важно е да се отбележи и че всъщност в съставите на брас квинтетите както на Белон, така и на Евалд има съществени разлики в използваните инструменти. Има сведения за запазени снимки от около 1912 (за съжаление не са достъпни в интернет - б.а.), на които е сниман брас квинтет с участието на самия Евалд. Съставът е интересен: вижда се, че високите инструменти са корнета с пистони, алтхорн с роторни клапи; тенорхорн с роторни клапи (вместо тромбон) и туба с роторни клапи, на която свири самият Евалд. От всички тези инструменти най-интересни и отличаващи се от съвременните си “колеги” са алт и тенор хорните. Няма запазени сведения дали композиторът е предвиждал фиксиран брас състав или в различните случаи е използвал различни музикални инструменти според мястото, обстановката, вида на събитието и необходимата му звучност. Особено любопитен е тенорхорнът, подобен на съвременния еуфониум. Не знаем какви са мотивите на Евалд за избора на инструменти в брас квинтетите му. Напълно възможно е той просто да се е възползвал от наличните около него инструменти и изпълнители в търсене на хомогенен звук и виртуозни възможности. 

До края на 50-те години на 20 век се приема, че Евалд е написал само един брас квинтет. Това впечатление се създава, защото единственият издаден официално от нотното издателство на Беляев през 1912 е квинтетът оп. 5 си бемол минор. Другите 3 квинтета са открити едва през 1964 от Андре Смит - музиколог и бивш бастромбонист в Метрополитън опера, който получава ценните ръкописи от зетя на Евалд Евгений Гипиус. В следващите години партитурите са проучени внимателно, за да бъде доказана автентичността им. Първото им изпълнение е през сезон 1974/1975 в поредица концерти в Карнеги хол на емблематичния American Brass Quintet тогава в състав Луис Рейнджър (тромпет), Реймънд Мейс (тромпет), Едуард Бърдуел (валдхорна), Хърбърд Ранкин (тромбон) и Робърт Бидълкъм (туба). 

Приблизителната хронология на създаването на квинтетите на Евалд е следната:

Квинтет no. 4 ор. 8 - 1888

Квинтет no. 1 оp. 5 - 1890

Квинтет no. 2 оp. 6 - 1905

Квинтет no. 3 оp. 7 - 1912 

Очевидното разместване в опусите се дължи на погрешно тълкуване на написването на квинтет no. 4, който дълги години е считан за преработка от струнния квартет на Евалд, публикуван като ор. 1. Всъщност в проучванията си Андре Смит доказва, че е точно обратното - квинтетът е написан оригинално именно за медни духови, но е бил доста труден за изпълнение в онзи момент. Най-вероятно затова Евалд прави и транскрипцията за струнен квартет, която е и първата му издадена творба като композитор - това е направено от нотното издателство на Беляев през същата 1888. 

Историята на брас квинтетите е увлекателна и интересна почти толкова, колкото е бил и животът на Виктор Владимирович Евалд. А неговата прекрасна музика за медни духови инструменти ще продължава да звучи. Надяваме се това да става и в изпълнението на нови и нови музиканти, прославящи българската изпълнителска школа по света …