Продължаваме увлекателното ни пътуване в историята на българската популярна музика от 50-те до 70-те години на 20 век със специалния ни гост и спомените му за началните стъпки на джаза у нас и създаването на емблематични състави и оркестри, вечни шлагери и музиканти, които споменаваме с респект. Освен за българските джаз музиканти от онзи интересен период ще поговорим и за някои забележителни брас инструменталисти от бившия социалистически лагер и за любима на поколения българи песен. Всичко това отново през погледа на тромбониста Недко Трошанов - един от легендарните ни джаз музиканти, който на 6 април 2023 ще навърши 89! Гостуването му в "Истории за брас" е и отговорността ни да съхраним скъпоценно послание от миналото към бъдещето чрез настоящето, което ги свързва ...

НЕДКО ТРОШАНОВ продължава своя разказ за:
БИГ БЕНДЪТ на БНР и естрадният оркестър “БАЛКАНТОН” (2)
Вече през новия сезон 1962 / 1963 Йосиф Цанков предложи на Ганди да направи комбо и да отидем към Балкантон, за да изпълняваме плана за записите. Балкантон бълваше огромно количество плочи, които заминаваха за Съветския съюз и носеха големи печалби. Имаха нужда от оркестър, за да акомпанира на певците и Ганди се съгласи. Направихме това комбо с Димитър Ганев - диригент, алт сакс и кларинет, Тончо Русев - тромпет, Морис Аладжем - саксофон, аз - тромбон, Пепи Славов беше барабанистът, Никола Кюлджиев - бас, без китара, по-късно дойде и Николай Арабаджиев Фучо на пианото. Започнахме да записваме, акомпанирали сме на почти всички действащи певци по онова време, издаваха се безброй плочи. На турнетата в Съветския съюз нашата естрада имаше огромна популярност, по-голяма дори и от югославската, защото те също имаха огромна естрада и печелеха много в Съветския съюз, ние сме се засичали там с югославски състави. Работехме паралелно в Балкантон и в Биг бенда. 

В Радиото тромбонистите бяхме тримата от Сатиричния: Илия Ненов, Георги Богданов и аз. Но нямаше кого да вземем за четвърти тромбон на бенда. Михран Берберян току-що се беше върнал от Московския фестивал за инструменталисти. Той нямаше нищо общо с нашия жанр, аз го поканих в Биг бенда, но той беше разпределен в Русенската опера. Замина за Русе, а ние взехме Борис Денов - беше от Брегово, Видинско, беше завършил Консерватория, добър тромбонист. Той пък имаше желание да замине за Русе да свири в Русенската филхармония. Обаче както казах Михран замина за Русе, а Борис Денов дойде при нас. След една година си размениха местата, Михран се върна от Русе и дойде в Биг бенда. След като през 1962 Ганди направи оркестър „Балкантон”, Михран стана първи тромбонист и там. Беше изключителен тромбонист, но малко особен характер, скара се с Вили Казасян. През 1966 Милчо Левиев беше написал една пиеса „Анти валс” с дълго соло тромбон. И ми се обажда да ме вика, защото Михран отказал да свири това соло, а концертът е насрочен. Доста се мъчих с това соло, горе-долу се справих.

Нашата група беше много добра, аз имам записи с тях, плоча и т.н. Има една пиеса за четири тромбона „Котешки разговор” се казва, която записахме през 1968 с Михран преди да замине. След него дойде Владимир Славчев, а след мен в Биг бенда на Радиото дойде Деян Тимнев.  

От 1962 до началото на 70-те години продължихме да правим плочи с Балкантон, но Тончо, Морис и Ганди потърсиха друга кариера, самостоятелна. Аз останах сам и с китариста Зоран Ранджев започнахме да взимаме още музиканти и така аз започнах да водя оркестър „Балкантон” като второ издание. 

С Балкантон сме пътували къде ли не – в Югославия, в Съветския съюз многократно, Чехия, Германия, Франция. В Куба ходихме 3 пъти, там ни посрещаха хубаво. „Група Булгаро де музика модерна” - така се подвизавахме в Куба. Но в един момент тези пътувания ми натежаха. Исках да се застоя вече вкъщи, децата поотраснаха, ние се връщахме от Куба и на другия ден заминавахме за Съветския съюз и така с месеци. 

70-те: Ансамбълът на ГУСВ и ТОНИКА СВ
Когато Морис Аладжем беше шеф на естрадата на Ансамбъла на ГУСВ, седя две години и го обвиниха в нещо, а аз не познавам по-честен човек от Морис, изключително лоялен и честен човек, отличен музикант. Тогава той ме предложи в Ансамбъла на ГУСВ, аз подадох заявление, проучваха ме 3 месеца и през януари ме назначиха с длъжност майор, офицерска длъжност, като запасен офицер ми бяха повишавали всеки път чина, когато ме викаха запас бях стигнал до капитан.

А преди това в Симфоничния оркестър на Радиото откриха четвърта бройка за тромбон. Тогава Кольо Цанков ме покани и аз си подадох документите. Там също ме проучваха, но получих писмо от отдел „Кадри”, че няма да ме назначат, защото открили нещо... Баща ми бил "фашист". А баща ми беше преводач от немски език по време на Втората световна война, той беше немски възпитаник, беше завършил университета в Хановер, Германия. Така и не ме назначиха. По-късно, когато ходех в Радиото вече с военна униформа на майор, дежурният милиционер на пропуска ми козируваше за ужас на кадровиците.

С желание започнах в Ансамбъла на ГУСВ, защото така се освободих от тези безкрайни пътувания, а и това беше хубава длъжност, имах оркестър, част от тях и войници. Орлин Горанов започна кариерата си при нас, Росица Борджиева беше солистка, Румяна Коцева - също, много народ мина. Спрях да свиря в края на 70-те, последното ми свирене беше през 1979. Тогава имах един стар договор покрай Балкантон с Госконцерт да гостуваме. Взех тогава старата Тоника, Орлин Горанов за пръв път излезе извън България и отидохме на концерт в Съветския съюз. Аз тогава взех тромбона, влязох в оркестъра, свирих, това ми беше последното свирене. Но стана гафа с Тоника и...

След като се разтури старата Тоника, решихме със Стефан Диомов, че трябва да се направи нова група, защото Тоника вече имаше изградено име. А Строителни войски имаха поделения из цяла България. Напечатахме афиши и разгласихме, че правим конкурс за съставяне на нова Тоника. На този конкурс като че ли се яви цяла България, кой ли не, даже Митко Щерев дойде да слуша и си избра Георги Станчев за Диана Експрес за солист. От всички явили се взехме Драгомир Димитров - тенор, Милица Божинова - сопран, Ралица Ангелова - алт, Ваня Костова и Теодор Шишманов - бас. С тази група започнахме да действаме. Поискахме разрешение да я наречем Тоника СВ (Строителни войски - б.р.) и ни разрешиха. Пътувахме из провинцията с огромен успех. Когато имахме концерт на естрадата на ансамбъла, хората питаха на Тоника ли е, огромна популярност имаше новата Тоника. На „Мелодия на годината” 1981 песента „Приятели” на Стефан Диомов и моята „Един неразделен клас” спечелиха 1-во и 2-ро място с един глас разлика.

Имам и други песни, но те не получиха популярност. Имам една „Ти можеш да спасиш един човек”, Орлин я изпя на Златния Орфей, даже Тончо я чу и много я хареса, но така си потъна. Не е необходимо само да си композитор и да съчиняваш, трябва да имаш и търговски нюх - нещо, което Тончо го имаше абсолютно, Стефан Диомов - също. За „Един неразделен клас” много ми помогна дъщеря ми Юра, тя беше много добра пианистка и с нея изкусурявахме на пианото песента. Тогава тя още беше ученичка и нямаше как да пиша съавторство. Писах после и други песни за Орлин и Росица, за Тоника, но късметът на „Един неразделен клас” беше изключителен. Много хора даже мислеха, че тази песен е на Диомов, щом я пее Тоника. Голяма заслуга за успеха на песента има и разкошния текст на Милчо Спасов: „ … и вярвахме всички до един, че ни чакат само празници, че е щедро без предел времето пред нас…”

В Ансамбъла на ГУСВ приключи моята кариера. Нищо друго не съм работил след това. Честно казано, бях много изморен. Откакто се знам не бях спирал с турнета още като студент в Политехниката или в Консерваторията, защото допълнително след Политехниката записах Консерваторията при проф. Георги Тодоров. Там започнах като редовен студент, но професорът се дразнеше, че правех вибрато с цуга като Глен Милър и ми забраняваше да правя такова вибрато. Каза: „Тук аз казвам как да се прави вибрато!” И ми показа вратата. И аз - курназ глупак - напуснах. Обаче Георги Тодоров излезе много почтен и един ден, когато аз бях някъде на турне, отишъл при майка ми и казал: „Вашето момче трябва да си продължи образованието!” - държал на мен. И аз записах допълнително вече като задочник. Чак през 1974 се дипломирах. 

Имал съм и преподавателска работа - когато в Естрадния отдел на Консерваторията тромбон преподаваше Илия Ненов - Форо, аз също имах часове, но като хоноруван преподавател в Естрадния оркестър. Заедно с Йонко Татаров преподавахме ансамблово свирене. 

ОРКЕСТЪРЪТ на БЕРЛИНСКОТО РАДИО за телевизията на ГДР
В началото на 70-те години към Берлинското радио се създаде сборен оркестър от музиканти от соц. страните с диригент Мартин Хофман. От България в този оркестър бяхме тромпетистът Кирил Влъчков и аз. В този оркестър имаше музиканти от Полша, Унгария, Чехия, ГДР. От всички страни дойдоха, само от СССР не дойде никой. Бяха помолили да дойде тромбониста Константин Бохолдин, който беше факир на тромбона, и тръбачът Владимир Чижик, който сега е в Израел, но не ги пратиха. Този оркестър имаше задача да записва музиката за популярната в соц. лагера развлекателна програма на телевизията на ГДР „Шарено котле”. Музиката я записвахме ние, бяхме оркестър на повикване. Имах паспорт за свободно излизане и имаше точен план кога летим за Берлин за записи, кога правим репетиция, правим записите, преспиваме и се връщаме в София. Това беше няколко години. От Полша имаше един тръбач Анджей Рокицки, с който много се сприятелихме. От Чехия първи тромбон беше Зденек Пулец, много добър, по-млад от мен (по чешките събития беше избягал и отишъл в Байройт и свиреше на Вагнеровите тържества, но после се върна). Той свиреше солата (той ми показа алт тромбон, каза, че преподава алт тромбон в Чешката консерватория), а аз бях втори. 

Тръбач беше Вацлав Тифа, който свиреше тогава в оркестъра на Карел Гот. Той беше първи тръбач, а Киро беше втори. Аранжиментите на Мартин Хофман бяха с много високи финали за тромпет, до до на четвърта, да пищи. И когато Вацлав Тифа не можеше да ги изсвири, Киро свиреше финалните високи тонове. Той беше октавист на оркестъра. Тогава на „Ундер дер линден” имаше едно заведение, в което свиреше български оркестър с Борислав Грънчаров солист. И ние отидохме с Киро, но той се напи, а като се напиеше ставаше неузнаваем. А на другия ден в 12 часа трябваше да дойде кола да ни вземе да ни закара в Радиото на запис. Киро не беше изтрезнял, но пак успяваше да изсвири до на четвърта на финалите. И казваше на диригента „Noch einmal” (Още веднъж). Тогава той си направи такъв атестат, че още на другата година го взеха в Rundfunk-Tanzorchester Leipzig и замина там със семейството си, после отиде в Берлин и там почина. Доста време изкарахме на тази работа за “Шарено котле”, беше и добре платена. 

С оркестър "Балкантон" и оркестър "София" през 1967-68 ходихме и в Куба, там беше много красиво. В Куба освен Хавана, където беше като Маями, всичко останало беше стара испанска архитектура: Сантяго де Куба, Сиенфуегос, много интересна страна е. Старата испанска култура беше непокътната. С Артуро Сандовал бяхме познати, да не кажа приятели. По време на едно от пътуването ни в Куба бяха дошли с техния състав „Малаксас”. Бяха диви времена. Артуро беше 17-годишен тогава, денонощно пиеха, защото Революцията плаща, и всичко кьоркютук пияни. На „Варадеро” със Сандовал свирехме насам-натам. И когато бяхме в Германия Артуро го бяха поканили за солист на оркестъра на Мартин Хофман. Беше вече много известен, леко прошарен, като ме видя много се зарадва, прегърнахме се. Журналистите веднага дойдоха, искаха аз да им превеждам от испански на немски, а аз не знаех нито един от двата езика както трябва. 

Имам автограф от Луис Армстронг. В началото на 60-те бяхме в Белград, имахме концерти в „Дом Синдиката Югославия” в центъра - една голяма зала. Лили Иванова беше с нас, Данчето Христова, едно време оркестрите водеха певците, а сега е обратно. Точно тогава Армстронг имаше концерт в Белград в една голяма покрита зала като цирк. Слушах го два пъти на концерт. Ганди беше завършил френски колеж и говореше френски, сближи се с импресариото му. Тогава помолихме Луис Армстронг да ни даде автограф. Когато го слушах на двата концерта ми направи впечатление, че тромбонистът му и на двата концерта свири една и съща импровизация. Чувал бях, че най-добрата импровизация е готовата импровизация. Тогава се убедих, че е вярно това. И продължава да е вярно. 

Хубаво е, че и сега имаме много добри джазови тромбонисти. Вили Стоянов свири като на флейта на тромбона, толкова леко. Георги Корназов също. Дано и занапред е така … 

*Снимка корица: Оркестър "Балкантон" 1966

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЧАСТ 1

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022