Лазар Николов (1922-2005) отдавна е признат за един от основоположниците на съвременната българска музика. С неговите творби утвърждават името си на интерпретатори на съвременна музика редица известни български изпълнители. Лазар Николов има 25 сонати за различни инструменти. Имал съм честта да се докосна до това творчество, което заема важно място в развитието на българската музика през втората половина на ХХ век. През 2022 отбелязваме 100 години от рождението на този забележителен композитор.

Лазар Николов има интересен живот. Роден е в Бургас и всеки път, когато минавам край мястото, където се е намирала неговата родна къща, изпитвам гордост, че съм част от този град заедно с големия композитор. Автор на необхватно симфонично, камерно, вокално творчество, той е бил брилянтен пианист. За това свидетелства записът на неговата Първа соната за пиано в изпълнение на автора - единственият запис, останал от него като пианист. Бил е ученик на Димитър Ненов и това обяснява всичко. Като млад е работил като корепетитор в Държавното хореографско училище, а от 1961 - в Българската държавна консерватория (НМА), където го помня като професор по четене на партитури.

Личният ми контакт с него е съвсем бегъл. Връща ме в един ден в края на 90-те, когато отидох в Съюза на българските композитори, за да се срещна с Лазар Николов, който тогава беше негов председател. Целта на посещението ми беше да помоля ръководството на организацията да ми предостави залата за концерт с българска музика за тромбон и пиано. Тогава, както и сега, солисти тромбонисти рядко правеха концерти с българска музика. Затова и считах този факт за свое предимство при искането на залата. Срещнах се с Лазар Николов в неговия кабинет. Правеше впечатление на скромен, дори флегматичен, боязлив човек, който гледаше надолу и говореше с леко пресипнал глас. Изложих своите намерения за концерт в залата на СБК като представих пред председателя композиторите, чиято музика ще изпълня: Боян Икономов, Александър Танев, Ангел Заберски, Георги Костов. Чувайки тези имена, председателят отговори, без да се замисли: „Няма да стане.”... Така минаха няколко години, докато се смени ръководството на Съюза и новият председател проф. Виктор Чучков разреши този концерт. Пианист на концерта беше Марио Ангелов. Тази весела за мен история беше първата и последна моя среща с именития композитор.  

“За Лазар Николов сонатното беше равно на „музикално-съдържателно”, на „субстанциално”, беше преди всичко диалог, полифония в най-широкия смисъл на думата – изложение и противопоставяне на различни музикални аргументи...”
Драгомир Йосифов

Стилът на Лазар Николов е предмет на изследване от много български музиковеди. Едни мислят, че без такива новатори като него Европа и досега би слушала единствено григориански хорали или византийски напеви, а други считат, че Николов е един от тези, които градят прехода към ново музикално лице на България пред Европа. Всичко това показва, че без съмнение композиторът е ярък новатор в българската музикална култура, въпреки че самият той никога не го признава. Да бъде наричан „новатор” не му се е харесвало - може би заради неговата скромност, която всички негови изследователи изтъкват като основна черта в характера му и която оказва влияние върху характера на творчеството му. 

Повечето анализатори отбелязват, че характерен за стила на Лазар Николов е отказът от използване на фолклорен материал. Правят аналогии с подобен на него европейски композитор - Антон Веберн, чийто стил наричат “чист” т.е. изчистен от фолклорно влияние. Лазар Николов никога не е криел отношението си към влиянието на фолклора. Независимо от това негово творческо отношение, музикантите, които са били близо до композитора, ясно възприемат ярката националност на музиката му. Константин Илиев пише в писмо до него: „Музиката ти е национална! Колкото и да отричаш това, творчеството ти е продукт на българския дух, темперамент, чувствителност, манталитет.” 

Лазар Николов пише Сонатата за тромбон и пиано през 1985 - 1986 г. За първи път творбата се изпълнява през 1987 от тромбониста Костадин Бакърджиев и пианистката Илияна Йотова. Именно Бакърджиев ми предостави нотите на сонатата – преписвано на ръка тромбоново соло с множество бележки, почти драсканици по него. Първата ми работа беше всичко да се препише на чисто и започна «разчитането». Нужни ми бяха 2 години, за да науча тази соната. Това е музика, в която не просто трябва да изсвириш ноти. Това е музика, в която непрекъснато се откриват нови и нови неща и никога не можеш да я изпълниш както си го направил предишния път. Музика на пръв поглед хаотична, но в същото време много подредена, с ясно изразени теми, музикална форма, кулминационни моменти. Тук техническите предизвикателства не са най-важното в интерпретацията. Много по-важна е ролята на партньорите в сонатното дуо. Тази музика считам за уникална в моя репертоар. 

В сонатата за тромбон и пиано Лазар Николов избира тромбона за равностоен звуков партньор на пианото. Като ученик на Димитър Ненов и негов близък приятел, композиторът много харесва мощния звук на пианото на своя учител: „Този богат звук ми е харесвал и като сила и като въздействие.” По-късно в своите клавирни творби Л. Николов е постоянно под въздействието на този звук, а в сонатата за тромбон търси тембровото партньорство с друг мощен инструмент - тромбона. 

След Сонатата за тромпет това е неговата втора камерна творба за меден духов инструмент и пиано. С по-късната Соната за валдхорна (1998) в камерното му творчество се оформя своеобразен меден духов сонатен триптих. Последователността като личностна характеристика и като композиторска стратегия е една от присъщите черти за този автор. Замисълът на Лазар Николов е (подобно на Хиндемит) да композира по една соната за всеки от основните оркестрови инструменти. Не е случайност, че Сонатата за тромбон и пиано от Лазар Николов е откроена от Константин Илиев като “образцова” за сонатното мислене на композитора.

Сонатата за тромбон и пиано има три части, които обаче са по-скоро три различни състояния на единната звукова материя, отколкото завършени, обособени в себе си единства.
Първата част се движи между енергията и успокояването на фактурата. Тя е тематична и най-стриктна, най-нагледна като конструкция. Тя следва типичната за авторовото отношение към тромбона иронично-контурна сонатна схема. В много свои изказвания Лазар Николов твърди, че откъсването от схемата на сонатата, върху чиято схема се изгражда изобщо европейското музикалното мислене от три века насам, му е струвало специални усилия на мисълта. Авторовото темпо Energico е повече указание за характер, отколкото за темпо. Първата част започва с призивен, енергичен мотив в тромбона. Тази тема композиторът използва и в камерната кантата Метаморфози ІІІ за 2 сопрана и 10 инструмента, писана година по-късно от Сонатата за тромбон и пиано. Тук тромбонът и пианото не са в отношение солист-съпровождащ, а очертават два завършени и самостоятелни музикални свята, от чиито променящи се взаимоотношения се поражда сонатният характер на драматургичното движение.

Втора част има особена атмосфера – започва със същия тонов комплекс, както и първата, но тук той е прегрупиран ритмически, раздаден по друг начин между партньорите. Пораждат се нови микротеми и микрофактури. Важно за изпълнителя-тромбонист е доброто разпределяне на въздуха, за да се откроят отделните фрази. Създава се впечатление за опяване - страховито емоционален момент. Темпото Molto lento както и първата част на сонатата подсказва характера на музикалната тъкан – провлечен, сдържан, преживяващ вътрешно някаква тъга. След съзерцателния и възвишен начален дял, който сякаш минава в друго звуково измерение чрез алеаторните “воали” и глисанди на пианото и употребата на сордина при тромбона, следва нещо много оригинално като решение, което може да се нарече “скерцо-пантомима”. В тромбоновата партия сякаш е вграден гласът на автора, който Константин Илиев в своята книга характеризира като “тих, малко сипкав, теноров”. Винаги съм наричал за себе си този дял „Гласът на Лазар” с цялото богатство на асоциации и алюзии, които името му носи. 

Третата част на Сонатата е много особена комбинация от рондо, сонатно напрежение и токатен характер. Остинатността е отличителен белег за финалната част на Сонатата в  ярко съчетание с ритмическа и хармонична комплементарност. Последните тактове очарователно играят с многозначността на хармоничното поле. Така в меко, характерно за автора иронично примирение завършва тази великолепна Соната на Лазар Николов.

С пианистката Цветана Иванова многократно сме изпълнявали тази творба след кончината на автора. На концертите винаги присъстваше неговата съпруга Анна Николова, която слушаше с умиление и винаги след концертите тази мила жена носеше почерпка със сладки лакомства. Така ще запомня големия български композитор Лазар Николов. Надявам се, че в годината на честването на 100-годишнината му съм успял да напомня за него чрез този спомен, изпълнен с почит и възхищение към големия композитор... 

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява
с подкрепата на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА"