Името на проф. Гивичан вече ни е добре познато след двете му посещения в София и особено след проведения от него майсторски клас тромбон и брас ансамбли през ноември 2021. Той завършва Университета в Сегед, Унгария, през 2001. След това продължава образованието си в Музикалния колеж във Фрайбург като студент на прочутия тромбонист Бранимир Слокар, а по-късно и в Университета в Берн, Швейцария. През 2003 Гивичан е победител в престижния Международен конкурс в Порча, Италия. Пред 2004 по покана на проф. Слокар се присъединява към Слокар квартет и е негов член в продължение на 15 години, като участва в многобройни записи и стотици концерти на състава в цял свят. През 2015 Гивичан започва да преподава тромбон в Музикалния факултет на Университета в Сегед. Пътува и изнася концерти и провежда майсторски класове на три континента в Португалия, Италия, Австрия, Германия, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Словения, България (2019 и 2021) и САЩ. През 2010 е гост-преподавател в Ню Йорк.През 2013 и 2015 прави майсторски класове на фестивала Trombonanza в Санта Фе, Аржентина - един от най-забележителните тромбонови форуми в света, чието 21 издание ще се състои от 1 до 6.08.2022. През 2013 Гьоргю Гивичан защитата докторска степен в Музикалната академия “Ференц Лист” в Будапеща, където понастоящем е професор. Той е създател и водещ тромбонист на атрактивния Szeged Trombone Ensemble, съставен от негови студенти, с които има записани няколко албума и активно концертира. За нас е удоволствие проф. Гивичан да бъде първият ни чуждестранен гост в онлайн проекта “Истории за брас”. Надяваме се, че ще Ви бъде интересно … 

Благодаря Ви, че приехте поканата ни за това интервю. И така, разкажете ни за началото на Вашето приключение с тромбон. Кога започнахте и как стигнахте до решението да посветите кариерата си на този възхитителен инструмент? 
Първата ми среща с тромбона беше когато бях на 6 или 7 години с концерт в една черква, където свиреше брас квинтет. Моментално харесах тромбона и реших, че искам да свиря на него. За съжаление не можех да започна веднага, защото в първите години трябваше да свиря на тенорхорн. Малко по-късно семейството ми се намеси и превърна мечтата ми в реалност. И интересното беше, че първият ми преподавател по тромбон беше същият онзи идеален инструменталист, когото бях видял на концерта в онази черква години по-рано. 

Нека поговорим поотделно за различните аспекти от Вашия професионален живот на тромбонист. Как бихте описал кариерата си като изпълнител?
Започнах обучението си в Унгария, продължих го в Германия и Швейцария. По време на следването ми в Берн спечелих стипендия от Берлинския радио-симфоничен оркестър, а по-късно имах и възможността да се присъединя към Слокар квартет. Това беше ключов момент в кариерата ми, защото трябваше изцяло да променя поведението си като музикант, да се превърна в професионален артист - изпълнител след годините обучение. 

Усещането ми от Вас при двете Ви визити в София беше едно и също: Високо ниво на перфекционизъм на сцената в комбинация с небрежно-елегантното поведение на рок звезда в пика на кариерата си. Впечатляваща, успешна и изключително трудна за постигане комбинация … 
Благодаря Ви за оценката, приятно е да чуя такъв позитивен коментар. Винаги отделям много внимание на подготовката. Преди всяко изпълнение отделям много време както за свирене, така и да се подготвя за актуалния случай и ситуация. Основната ми цел е не само да се представя перфектно на сцената, но и да й се насладя. Вероятно затова и мога да си позволя това небрежно-елегантно поведение като рок звезда - както казвате Вие. Предполагам, че външният ми вид и особености също допринасят за това - особено косата ми. Цветът й символизира професионална зрялост, а стилът ми символизира това, че се чувствам все още млад. Друго важно нещо, в което винаги се стремя да се фокусирам, е да изграждам нови контакти като се срещам с много нови хора по време на престоя ми на всяко едно място. 

Как бихте описал най-важните аспекти от характера на артист-изпълнителя класическа и съвременна музика днес?
Това е труден въпрос. Да свири на инструмент или да се представя добре на сцена не е достатъчно. Трябва да има и истински, оригинален характер. Не можеш и не трябва да лъжеш какъв си в действителност, защото публиката скоро ще разбере, че това не си ти. Освен това ако на сцената сте самите себе си, ще се чувствате много по-уверени, а това ще ви даде възможност за прекрасно представяне. 

Разкажете ни повече за преподавателската Ви кариера. Кога решихте да започнете и защо? 
Това е интересно нещо, защото всъщност аз винаги съм искал да бъда музикант в оркестър. Въпреки това на младата възраст от 27 години получих покана за преподавател в Музикалния факултет в Университета в Сегед. Имах планове за преподавателска дейност, но на по-късен етап. След известно време старият ми професор се пенсионира и бях поканен да поема ръководството на катедрата. Това беше едновременно голяма чест и голямо предизвикателство. Въпреки това разбирах и че ако не използвам този шанс, в бъдеще може и да нямам втори. И така приех поканата и скоро разбрах, че не само самият аз, но и студентите ми се наслаждават на уроците ми. Чувствам се силно мотивиран за този тип работа тъй като всеки студент и всеки ден е напълно различен. А аз винаги трябва да свърша перфектно работата си и да продължа да се усъвършенствам. Плюс това съм постоянно сред млади хора, което е страхотно. 

Съвременното обучение класическа музика особено при медните духови е тема, по-дълбока от океана. Какво е най-важното, което ни е необходимо, за да сме в крак с тенденциите на музикалната индустрия 21 век?
Не мисля, че трябва да се боим от съвременната музика. Въпреки това трябва да отбележе, че понякога това ми се случва, но когато продължавам да уча съвременна пиеса постепенно започвам да я харесвам. Обикновено това е голямо предизвикателство, защото трябва да се концентрираме върху много различни неща едновременно в сравнение с пиеса от класическата музика. Но, според личния ми опит, ако започнеш да използваш техника за мулти-концентрация скоро ще откриеш, че си започнал да учиш и класически пиеси много по-лесно. 

Как бихте описал преподавателя медни духови инструменти днес? 
Мисля, че това, което го прави добър, е неговата лична аура. Да бъдеш оригинален и заслужаващ доверие преподавател е по-важно от това какво преподаваш. Разбира се, когато учителят е много силна личност, която, обаче, прави грешки при обучението, това може да бъде опасно. Това наистина е сложен въпрос, тъй като много елементи трябва да бъдат перфектни и да пасват помежду си.

Какви са най-важните аспекти от Вашата система за обучение по тромбон и брас ансамбли?
Едно е да можеш да свириш на музикален инструмент, но съвсем друго е да свириш с други едновременно в ансамбъл. Защото пиесата трябва да бъде изпълнена в перфектна хармония независимо дали на сцената има един, двама или сто изпълнители. 

Да поговорим за майсторските класове - както национални, така и международни. Какъв тип възможности дават те на младите музиканти?
Много по-лесно е на днешните млади, отколкото преди 20-30 години. Границите не съществуват, всеки може да пътува където пожелае и имаме Интернет с неограничен достъп до информация. Важното е, че сме изложени на всякакви възможни въздействия и импулси по време на обучението си. Няма значение дали някой чува едно и също по-често, със сигурност младите ще чуят и различни неща от различни хора. Тези ситуации могат да ни вдъхновяват. Нещо повече, опитът, който се трупа от разликите в характери, поведение и отношение могат значително да допринесат за развитието на собствената ни личност, начин на представяне на сцена и характер. 

Бихте ли споделил Вашите впечатления от посещенията си в София през 2019 и 2021 и особено от второто миналия ноември, когато имате майсторски клас тромбон и брас ансамбли.
През 2019 посетих София със Слокар квартет. Това беше първият път, в който идвам в България. Бях наистина впечатлен от това колко отворена и любознателна беше публиката и колко нетърпеливи да научат повече бяха участниците в майсторския клас. Почувствах се поласкан от лъчезарните погледи и милите думи на публиката. Когато свиря в такава среда никога нямам усещането, че съм на работа - напротив, това е прекрасен извисяващо духа преживяване да виждаш колко много хора се интересуват от работата ми като артист.
През 2021 имах шанса да дойда в София за втори път. Мога да кажа, че имах същия позитивен опит, но всъщност беше още по-добър от първия път, защото бях сам и цялото внимание и фокусът върху личното ми представяне ми дадоха допълнителна мотивация. А най-хубавото беше, че всички млади участници се интересуваха от това да учат, което, според мен, е съществено и трябва да бъде нормалният начин.

След броени дни ще бъдете в журитео на Международния конкурс за солисти (тромбонисти) в Гренхен, Швейцария. Можете ли да ни кажете повече за конкурса и кандидатите?
Доколкото знам, това ще бъде първият голям международен конкурс на живо след COVID пандемията и това оказа влияние върху рекордно високия брой на кандидатите, изказали желание да участват. За съжаление, има ограничения колко от тях могат да бъдат допуснати - това се дължи на голямото желание, което тромбонистите показват своите знания и умения. Също така очаквам с нетърпение да разбера какъв напредък са постигнали артистите и какво са направили по време на двугодишния локдаун. Някои може да са се възползвали от ситуацията, а други може да не са, кой знае? Наистина ми е любопитно.

COVID кризата без съмнение беше абсолютно нов тип криза, която дълбого засегна образованието в класическата музика, особено при медните духови. Как бихте описал Вашите наблюдения върху образователния процес? 
Това, че COVID ситуацията се отрази негативно върху образованието в брас музиката, е абсолютна истина. Използвах различни методи, за да се опитам да накарам моите студенти да продължават. Предпочитах да правят видеозаписи на подготовката си и след това по време на онлайн урока да анализираме и коригираме грешките и слабите места. Специално настоявах за специално внимание към качеството на записите, които учениците ми правеха - това е много важно за някои прослушвания и при кандидатстване за някои конкурси. Разбира се, може да се окаже предизвикателство за някои да могат да редактират висококачествена визуална продукция и тези, които могат това, определено ще бъдат в по-добра позиция от тези, които са по-малко способни да го направят. От собствен опит мога да споделя, че понякога дори основни неща не са очевидни за някои ученици защото имаше записи, в които главата или тялото на изпълнителя излизаше извън видимост отвреме - навреме или облеклото им не беше подходящо. При този тип работа излизат наяве други проблеми, които можем да отстраним. Беше много полезно. 

Имаме ли някакъв шанс да въведем някои от кризисните образователни форми в бъдеще? И трябва ли да правим това?
Светът се променя. Винаги е било така. Истина е, че се променя по-бързо и в днешни времена големите промени се случват по-често, но основният въпрос е как и колко бързо можем да реагираме на тези промени. Самият аз никога не съм се оплаквал, по-скоро съм конформист и дори опортюнист използвайки дадената ситуация в моя полза. Да се използва време и енергия за това вместо за оплакване, може да се спечели значително предимство. 

Онлайн присъствието на артистите в класическата музика днес. Спомням си, че споделяме сходни възгледи относно ключовата важност на качественото ползване на социалните мрежи и силата на модерния PR. Да поговорим за това. 
Да, това е така. Опитвам се да съм активен в социалните мрежи. Да си признаем, онлайн светът се превърна в част от нашия живот и ако някой не е там по-младите, подрастващи поколения може дори да не чуят за него. Трябва, обаче, да обърнем внимание на правилното ползване на тези медии. Например, никога не публикувам нищо за личния си живот, но ако го направя, то е само защото искам да покажа, че съм също толкова обикновен човек, колкото всеки друг.

Що се отнася до онлайн концертите на живо, много изпълнители избраха този път по време на COVID кризата, но аз лично и SzegED TRombone ENsemble отказахме да го направим, защото не искахме публиката ни да свикне, че повече няма нужда да ходи на концерти и просто ще ги гледа онлайн в удобните си домове. Не мисля, че трябва да описвам разликите в изживяването когато физически е в залата и е част от нашия концерт. Това е несравнимо с простото седене и втренчване в екран. Затова винаги сме настоявали да имаме истински изяви на живо.  

Съвременният репертоар за брас инструменти и специално за тромбон. Кажете ни повече за Вашия опит.
Аз свиря много съвременни пиеси. Никой не може да отрече, че този стил е доста противоречив. Но и днешният свят е противоречив и разделен, така че музиката просто показва истинската картина. Вярвам, че трябва да сме отворени и готови да приемем новостите, да не се самозатваряме. Ако откажем да посрещнем и приемем новите неща, никога няма да имаме шанса да ги опознаем. Трябва да приемем, че не всички пиеси ще станат хит, но трябва наистина да сме щастливи, че има все повече композиции за брас или за тромбон от преди. 

Как виждате бъдещето на тромбона и брас музиката в следващите 10 или 30 или дори 50 години?
Кой знае? Но ако се развива и усъвършенства толкова много, колкото през изминалите 10-30-50 години, можем да бъдем спокойни и да сме сигурни, че възможностите пред медните духови са безкрайни и безгранични. Всъщност именно брас музиката и медните духови инструменти през последните години се развиха най-много. 

Благодаря Ви за това интервю! 

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява с подкрепата на
Национален фонд "Култура"