Той е американски художник с чудесно, може би за някои малко по-черно от поносимото чувство за хумор и специално отношение към медните духови инструменти. По образование е биолог със степени по медицина и изящни изкуства. След успешна кариера като интернист в онази прочута клиника за знаменитости “Майо” в Рочестър, Минесота, САЩ, и на крачка от утвърждаването си като още по-успешен хирург, д-р Стюарт решава да изостави медицината и да се посвети на изящните изкуства. Вече 30 години той създава характерни композитни графики, в които се преплитат неговите интереси в медицината, историята на изкуството и човешката цивилизация, музиката, медните духови инструменти и чувството му за хумор. А в заглавията на творбите му често има игра на думи, която добавя още едно намигване към онези, които се вглеждат внимателно в детайлите на графиките му. Направени, между другото, единствено с черна химикалка. С нищо друго. Никога …   

Всяка от композитните графики на Дон Стюарт е рисувана само на ръка - някак не подобава на хирург да ползва компютър, когато сътворява нещо ново - съдържа безброй елементи, които по отделно и взети заедно разказват истории, към които внимателният зрител има удоволствието да добави и собствените си асоциации, идеи и въображение. Темите, които вълнуват художника, са в широк спектър - от авиация през автомобили и мотори, сухоземни и морски животинки до храни. В изображенията, съставени от други изображения и в крайна сметка създаващи трето изображение, често-често се прокрадват медицината и музиката. Като в графиките, наречени просто “Барабани - комплект капани”, “Вълшебната флейта”, събрала изкушенията на хазарта и ваканцията, “Гайда”, която напомня за човешко сърце, но вплетените в нея елементи разказват съвсем друга история, и “Кларинет”, който е всъщност захарна пръчица. И то каква! 

Откъде обаче идва интересът на Дон Стюарт към медните духови? Оказва се, че е пак от медицината и започва от тромбона и онази популярна в англоговорящите страни игра на думи с този музикален инструмент и думата bone / кост. Всъщност именно с графиката на тромбон, съставен от човешки кости, започва възходът на популярността на Дон Стюарт като художник. (Виждате графиката в началото на статията.)

Не можем да не отбележим познаването на детайлите на медните духови инструменти. Вгледайте се внимателно в графиката French Horn. През името на валдхорната на английски Дон Стюарт влага куп закачливи препратки към френската култура в елементите, изграждащи инструмента. Или пък в елегантната графика, известна като Shoe Horns, в която горната линия на силуета на обувката е очертан от алпийски рог. А в графиката си “Медуза” художникът с лекота съчетава интереса си към историята на изкуството и историята на музиката, сътворявайки изображение на горгоната Медуза от древногръцката митология, чийто къдрици всъщност са многобройни старинни инструменти серпент. Или може би ще предпочетете доста бойната графика “Тромпет”? 

Творбите на Дон Стюарт са впечатляващи и разпознаваеми, отлична тренировка за внимателния наблюдател, който колкото повече разглежда графиките, толкова повече скрити детайли открива. Интересно, какви ли нови предизвикателства за сетивата ни и интереса ни към медните духови инструменти ще продължи да сътворява докторът - художник …  

П.П.: Оказа се, че интересът към медните духови и по-конкретно към валдхорната явно е семейна черта. Това може да се види от картината “Корната на Тритон” на съпругата на Дон Стюарт художникът наивист, илюстратор и графичен дизайнер Сю Елен Браун, по-известна с артистичния си псевдоним ZooLN. Но това е история, която отвежда в съвсем други светове, за които ще разкажем по друго време и на друго място.