С Виктор се запознахме случайно в края на януари 2022. Приятелка ме “изкомандва” непременно да отида вместо нея на концерт в столичното пространство за концептуални събития “Портрет”. Съгласих се. И така открих група нови колеги, с които досега пътищата ни не бяха се пресичали, но бяха доста близки. Слушах ги внимателно и с удоволствие едновременно като инструменталист класическа музика, почитател на Apocalyptica и артистичен директор на коледния проект на “Брас перспективи”, който започнахме през 2021. В главата ми имаше няколко идеи за втория албум, сред тях любимата ми беше изцяло инструменталната концепция за страховитата сила на Зимата на север в онази дълга, меланхолична почти полярна нощ, изпълнена с мрачен колорит… Но за това ще стане въпрос малко по-късно. Освен виолончелото у Виктор Трайков открих любопитен начин на изразяване, който звучи почти като хайку поезия. Макар, че той едва ли го е забелязал … 

В друг момент те бях помолила да опишеш съвсем кратко виолончелото. Отговорът в три думи беше “Един прекрасен избор”, а в три изречения:
Виолончелото е мой приятел.
Заедно сме от 30 години.
Цял живот го нося на гръб. 

Обръщал ли си внимание, че думите ти сякаш са в ритъм и хармония с някаква любима мелодия на виолончело, която звучи в теб? Може би в сърцето ти, може би в подсъзнанието ти …
В главата ми има много любими мелодии. Всъщност в моето съзнание всички звучат изсвирени на виолончело, но това си е чисто професионално изкривяване. Няма как да избера само една, защото всеки ден се появяват нови и нови… Късметлия съм, че постоянно свиря в различни формации, изпълнявам разнообразни стилове музика и никога нямам липса на любими мелодии. Ако мога да дам пример - обожавам цигулковите партити на Бах, даже от време на време се опитвам да ги свиря вкъщи. 

Да поговорим за хората, които са очертали твоето обучение и професионалния ти път до момента - преподаватели, ментори - ох, тази модерна думичка, която може да означава толкова неща…
Най-голяма благодарност дължа на моята любима и вече покойна учителка Ани Атанасова. За голямо съжаление тя си отиде млада от този свят, но времето, в което беше мой преподавател, бе най-ценното в досегашния ми музикален път. Докато бях ученик не осъзнавах колко важна е била за мен, но като пораснах се оказа, че е била най-доброто, което е можело да ми се случи. Неин стремеж на първо място беше да направи от ученика музикант, да развие максимално усета му към естетиката, слуха и качеството на звука, способността му да е гъвкав и разнообразен в свиренето си. Едновременно с това даваше необходимата свобода на изпълнителя, за да може да изгради собствен стил и възприятие. Във вече професионалния ми път имах щастието да работя и с други прекрасни музиканти, дали в България или в чужбина, списъкът е дълъг. Като предимно камерен изпълнител дължа много на Николай Гагов, бивш член на София квартет, който ме запозна в детайли с тънкостите в камерната музика. Активният ми музикален път ми позволява да уча нови неща и до ден днешен, да взимам от всекиго по нещо.

Има ли виолончелисти, за които би могъл да кажеш, че са те омагьосали? Признавам си, аз минах през такива периоди с Ростропович и Йо Йо Ма.
Има разбира се… доста са. От по-старите легенди на виолончелото бих споменал Даниил Шафран, Йо Йо Ма и Миша Майски. Настъпването на дигиталните платформи ми позволи да слушам свободно техни изпълнения и да получавам безплатни майсторски класове, докато си стоя вкъщи. От сравнително по-младата генерация имам тотален фаворит: Николас Алтщед. По мое мнение той е способен да изпълни всеки стил музика както наистина жанрът го изисква. От Хайдн през Сен-Санс та до Шостакович - всичко е брилянтно. Разбира се, това е лично мнение и е съобразено с моя усет за музиката и начина на свирене на виолончело.

Любими композитори?
Трудно ми е да определя най-любим композитор, но имам такива, които са с малка преднина пред останалите. Може би Шостакович е този, който заема първо място в класацията. Свирил съм доста от неговите струнни квартети, двете клавирни триа, няколко от неговите симфонии… Мога да кажа, че чувствам неговата музика най-близка до моя начин на възприятие, звукоизвличане и душевност. Другият ми  фаворит, както споменах преди малко, е Бах. Въпреки сериозния контраст в сравнение с Шостакович, това е другият стил, в който се чувствам максимално комфортно. Богатият ми оркестров опит ме направи голям почитател на симфониите на Бетовен, Моцарт, Брамс, Чайковски. Слушам и свиря разнообразна музика, за щастие участвам в много разнородни музикални формации и имам възможността да се запозная с творчеството на различни композитори. Всяка качествена музика е любима за мен.

Една от сценичните ти мечти е да изпълниш Хайдн - концерт до мажор с Die Deutsche Kammerphilharmonie. Разкажи ни малко повече за този оркестър ...
От 2019 г. насам имам привилегията да взимам участие в някои от програмите на Die Deutsche Kammerphilharmonie Bremen. Това е най-специалното място, на което съм попадал. Един от най-добрите камерни оркестри в света, където музиката… камерната музика е на първо място. Този състав е изключителен по рода си, всеки от музикантите е отдаден истински и докрай на това, което прави. Там няма пропаст между диригент и оркестър, между концертмайстор и група. Бих казал, че това е място, където понятието музикант продобива своя пълен и истински смисъл. Всеки от нас е максимално ангажиран с това, което прави, не защото трябва, а защото иска. Аз не съм солиращ виолончелист и нямам амбицията да бъда, но ако някога хипотетично бих изсвирил нещо като солист на оркестър, това би било с този състав, защото знам, че каквото и да става, те ще дадат всичко от себе си, за да ме подкрепят.

Моментът, в който си изпитал най-силно вълнение като изпълнител? Или пък най-силно удовлетворение в края на концерт? Случка, която никога няма да забравиш?
Всеки изпълнител изпитва много емоции, докато е на сцена. Ако мога да избера най-силната и въздействаща, спомням си една много специална. Свирех Осмия струнен квартет на Шостакович, към края на четвъртата част има едно безкрайно красиво и вълшебно соло във виолончелото. То идва след дълъг период на тъга и драма и изгрява като слънце и надежда, че всичко може да е по-красиво и чисто. Бях потънал доста надълбоко в музиката и когато моментът за солото дойде, изпитах изключително силна емоция и колкото и да се опитвах да не се разплача, разплаках се като малко дете, докато свиря. За щастие това не успя да съсипе интонацията в моето изпълнение, даже може би е помогнало да зазвучи по-добре. Мисля, че това определено е най-силната и истинска емоция, която съм изпитвал по време на концерт…

Свириш и в оркестри, и в разнообразни камерни формации. В какъв състав се чувстваш най-добре?
Чувствам се най-добре в камерни формации. Бих отбелязал две от тях, които са сравнително нови в моя професионален път и си заслужават всяка прекарана минута. Това са Underground Cello Quartet и струнният оркестър Drop Down Community.

С Underground Cello Quartet поставихме началото на партньорство, в което виждам безкраен потенциал - вашето участие във втория ни зимен албум “Коледни истории за брас и мраз”. С какво те изненадахме в любимия ми проект?  
Самата покана да участваме в този проект беше изненадваща за мен и моите колеги. С оглед на нестандартния вид на квартета, а именно това, че е съставен от 4 виолончели, може би не сме очаквали, че ще вземем участие в албум с пиеси, в които главните действащи „лица“ са брас инструменти. Ако трябва да бъда честен, никога не си бях представял, че квартет от виолончели може да звучи толкова добре със соло тромбон или тромпет. Това също е една приятна изненада, оказа се, че комбинацията е стряскащо добра и звучи страхотно. 

И с какво те впечатлихме? 
Самият проект, както и цялата организация по осъществяването му бяха на високо професионално ниво. Харесвам работата с хора, които имат ясна идея, конкретни цели и професионална дисциплина. Може би това не би трябвало да ме впечатлява, а да бъде нещо нормално и дори задължително, но уви, невинаги е така. Пиесите в албума са другото нещо, което ми остави силно впечатление. Смятам че, техният подбор, а в последствие и звучене абсолютно отговарят на заглавието на албума и му дават живот.

Какви усещания създадоха у теб двете музикални картини за 4 виолончели и солиращи медни духови инструменти? 
Две от основните усещания в душата на човек. Мирът и бурята. Те са взаимно свързани и посредством езика на музиката са представени по много красив начин в двете пиеси. Както можем да намерим мир, гледайки зимната буря през прозореца, така можем да изпитаме и обратното, наблюдавайки тиха и спокойна зимна вечер.

Това е първата среща на Underground Cello Quartet с екипа ни аранжори и изпълнители. Какво ще запомните най-ярко с колегите ти от тази колаборация - както в студиото, така и от премиерата на албума на живо? 
Ще запомним няколко неща… Изключително впечатление ни направиха майсторските аранжименти на двете пиеси. Смятам, че да се направи успешен аранжимент за виолончелов квартет е нещо много трудно, много по-различно от аранжирането за стандартен струнен квартет. Също така екипът, осъществил студийния запис и неговата обработка, свърши страхотна работа и създаде продукт на много високо ниво.

В самата премиера на албума на 10.12.2022 на живо участваха прекрасни музиканти, едни от най-добрите брас изпълнители в България и ние сме щастливи, че бяхме заедно с тях на сцената. Радваме се, че бе даден шанс за изява и на един много млад музикант - тромпетистът Павел Петков, ученик в 8 клас в НМУ “Любомир Пипков”. Въпреки крехката си възраст той се справи блестящо. Сигурни сме, че това е само началото на нашето творческо партньорство и очакваме с нетърпение следващите ни общи проекти! 

Паралелно с изпълнителската ти кариера се развиваш активно и като преподавател. А в началото на 2022 с Нона Кринчева поставихте началото на ново музикално пространство за обучение в София за аматьори и професионалисти. Разкажи ни за повече за Art&Shock.
Отминаващата година беше интересна за мен. Първо започнах да преподавам камерна музика в НМУ “Любомир Пипков”, а след това с Нона основахме частното музикално училище Art&Shock. Идеята ни е да го превърнем в първото по рода си в България музикално пространство, което да предлага висококачествено музикално образование както за професионалисти, така и за любители. За съжаление, в последните години поради много фактори нивото на музикалното обучение спада. С помощта на наши приятели и колеги събрахме екип от изявени млади музиканти, с които сме твърдо решени да наложим необходимия висок стандарт на обучение, да помагаме на всеки, който има нужда от допълнително такова независимо дали учи в музикално училище, дали е студент в Академията или просто иска да свири за удоволствие. В Art&Shock са важни сценичните изяви както на преподавателите, така и на учениците. За нас е от значение всеки изпълнител да има сцена за изява, да има публика, която да го оцени. Концепцията ни е Art&Shock да стане първото частно музикално училище по европейски модел, в което ученици и студенти да се подготвят за приемни изпити в средни и висши учебни заведения, а любителите да имат възможността да свирят за удоволствие с качествени преподаватели.

Каква публика би искал да имаш на твоите концерти? Образована, докоснала се в училище до някакъв музикален инструмент или хор, или публика, която чувства музиката в сърцето си?
Образованата публика не винаги е съставена от професионалисти. Има необразовани такива, както има и образовани любители. Според мен целта на изпълнителя е да достави удоволствие на публиката, да й внуши нещо със своето изпълнение. Не смятам, че музикантите трябва да образоват публиката, класическата музика трябва да е достъпна за всеки, който иска да се докосне до нея.

Как виждаш бъдещето си като изпълнител?
Нямам много време да мисля за бъдещето, имам предостатъчно работа в настоящето, с която се чувствам удовлетворен.

А като преподавател?
Надявам се, добър преподавател виолончело. 🙂 

Какво би си пожелал? И за какво не смееш дори да мечтаеш?  
Желая здраве и любов на всички …