Той е млад, енергичен, изпълнен с желание да свири и да сътворява нови проекти, в които звукът на тромпета придава блясък и светлина. Интересува се от всичко най-ново на европейската и световната сцена, свързано с любимия му инструмент. И почти случайно (ако вярвате в случайността) получи като подарък малко преди рождения си ден, който е точно днес - 31 март, сбъдването на една мечта: среща на живо и участие в майсторски клас на Теро Линдберг - Златният тромпет на Финландия. Мартин Бодуров е нашият нов гост в "Истории за брас" в отдавна планирано интервю, с което откриваме нова линия в проекта ни: най-младите брас музиканти на българска сцена ...

Да започнем с поглед назад: как и кога тромпетът се появи в живота ти? 
Почти никой не знае, че тромпетът не е първата ми любов. От съвсем малък имах влечение към музиката. Бях 8-годишен, когато след прослушване на над 200 деца ме приеха в Хора на софийските момчета (приеха само 19 души). Там се научих да обичам музиката, да я уважавам и да се отнасям отговорно към всичко, свързано с нея. Когато станах тийнейджър исках да свиря на китара и тук правилният глагол наистина е “исках”, но повече държах китарата в ръце, за да привличам внимание, отколкото да свиря на нея. Въпреки това бях наясно, че искам да уча в музикална гимназия. Един ден в края на 6-ти клас отидох на консултация в НМУ “Любомир Пипков”. Там не бяха очаровани от уменията ми като китарист, но видяха, че съм музикален и ми препоръчаха да се замисля за някой духов инструмент. Те започват да се изучават по-късно и там имах по-реални шансове да наваксам със знанията. Покрай Хора на софийските момчета вече познавах няколко тромпетисти, та си казах: Ако няма да е китара, поне да съм с приятели! 🙂 Алекс Витков (едно от момчетата в хора, което свиреше на тромпет в Музикалното училище) ме покани да слушам един от уроците на тромпетовия клас на проф. Ангел Македонски, там стана магията. Спомням си как Георги Стойков свиреше просто брилянтно и си казах, че тромпетът всъщност е много готин. И оттогава  - това беше през 2013 - все още се вълнувам, когато чуя звънтящия звук на тромпета.

Музикантите, които до момента са имали най-голямо въздействие върху теб? 
Когато става въпрос за въздействие върху мен и за отношението ми към инструмента тромпет, искам да обърна внимание на моите преподаватели. Започнах да свиря на тромпет на 13 години и проф. Ангел Македонски успя за по-малко от 3 месеца да ме подготви за приемния изпит в Музикалното училище. Изключително съм му благодарен за уроците и за това, че постави тромпета в ръцете ми. В НМУ друг музикален педагог в сферата на брас инструментите беше не само мой преподавател и ментор, но и приятел, човек, когото мога да потърся във всеки момент - учителят ми по камерна музика Станислав Почекански. 

В процеса на обучение съм бил на майсторски класове и уъркшоп-и на Висенте Кампос (преподавател на Рубен Симео), Крисчън Скот (носител на награда Grammy), Вим ван Хаселт (преподавател в Университета във Фрайбург, Германия, и в Музикалната академия в Осло, Норвегия), Майкъл Мосман (преподавател в Куинси Колидж, Джулиард Скул), както и на BRASS of the Royal Concertgebouw Orchestra. Всички те са оставили траен отпечатък и са ме научили на много. Искам да обърна специално внимание на преподавателя ми от Музикалната академия д-р Михаил Йосифов или - както той настоява да го наричаме - Мишо. Той е от хората, които ни дават ценни уроци без да говорят, само с присъствието си. За мен той е олицетворение не само на отличния професионалист, но и на добрия, готин човек. Чрез личния си пример той ни научи на отношение към работата и към колегите и най-вече на работна етика. 

Няма да ни стигне цяла седмица да изброя всички музиканти, които са ми повлияли, защото в това отношение съм голям късметлия. Благодарен съм на възможността си да общувам, работя и да се уча от изключителни професионалисти и хора. Една малка част от тях са Милчо Левиев, Велислав Стоянов, проф. Атанас Карафезлиев, Максим Ешкенази, Деян Павлов,  проф. Христо Йоцов и др. 

Брас музикантите от световната сцена на 20 и 21 век, на които се възхищаваш?
Един кратък списък може би изглежда така: Михаил Йосифов, Мирослав Петков, Ибрахим Маалуф, Артуро Сандовал, Адам Рапа, Рой Харгруув, Canadian Brass, Марко Маркович, Уинтън Марсалис, Луис Армстронг.

Голяма част от тях ме вдъхновяват като тромпетист - едни с владеенето на инструмента, други с подхода си към музиката и експресивността, която носят. Спомням си как докато бяхме ученици с приятелите четяхме онези прословути 12 правила за правилно практикуване на Уинтън Марсалис и се опитвахме да запомним максимално голям брой от тях. Доказано е, че слушането на Луис Армстронг увеличава нивото на ендорфини в тялото ни, прави по-щастливи и аз често използвам този терапевтичен ефект. Армстронг за мен е пример, че музиката наистина има силата да променя хората. Навярно всеки, който обича тромпетово свирене, е чувал имената на изброените от мен артисти, но ако случайно някой не е познат на драгия читател, препоръчвам от все сърце да отдели време и да се наслади на творчеството на всеки един от тях.

Тромпетистите, с които би искал да се срещнеш или да се качиш на една сцена? 
Изключително голям почитател съм на Ибрахим Маалуф, определено той е един от тромпетистите, с които бих искал да споделя една сцена. Неговата музика е силно въздействаща, имах възможността да бъда на негов концерт в една огромна зала в Париж пред 15 000 души. На концерта той успя да ме накара както да се радвам, така и да плача. Възхищавам се на контакта му с аудиторията и маркетинга му.

Българската популярна музика днес през твоите очи? 
Харесвам съвременния български поп. Имам честта и удоволствието да свиря на една сцена с полулярния певец Миро. Работата с него ми дава много, големият му опит в българския музикален поп бранш е като книга с неизчерпаеми истории. Прави ми много добро впечатление, че той се допитва до нас и се вслушва в мнението ни по много музикални въпроси. Миро много добре знае какво ще се хареса на публиката у нас и песента му “Повече” е доказателство за това - беше най-слушаната песен в България за 2022 г. 

Музикалните проекти, в които влагаш сърцето си в момента, са? 
Етническа палитра, Елена Сиракова, Миро, Шоуто на Николаос Цитиридис, SoulBmoll

Да поговорим за SoulBmoll. Премиерата на третия ви албум е точно сега - март 2023. Какво би ни разказал на групата?
SoulBmoll винаги е била училище за мен. Там научавам много неща при всяка среща с тези талантливи колеги. Групата свири фънк и с третия ни албум отдаваме цялата си енергия да направим наш прочит на този стил. В 8 песни сме направили един истински ураган от груув, хармонии, брас и вокали 🙂 Албумът се казва The Funk Hurricane и слушателите ни ще могат да му се наслаждават съвсем скоро във всички музикални платформи. 

През лятото на 2022 ти се появи в една чудесна песен на Дивна...  
С Дивна сме много добри приятели, тя е изключителен слънчев човек и музикант. Много съм щастлив от участията си с нея, но още по-благодарен съм за възможността да запиша едни много красиви брас линии в песента "Витамин Д”, за която ме питаш. Останах приятно изненадан, когато тя ми каза, че тромпетът е любимият й брас инструмент и че винаги си е мечтаела за песен, в която да има изявено участие на този инструмент. 

"Етническа палитра" е проектът ти, в който виждам огромен потенциал за развитие не само в изкуствата, но и в социално ангажирани каузи - представи ни го. 
Благодарен съм за възможността да поговорим за един проект, от който се гордея, че съм част. “Етническа палитра” е платформа, в която основната ни цел е да запознаем аудиторията си с богатството и разнообразието на етническите групи в България. С безценната финансова подкрепа на НФК създадохме сайт и YouTube канал, в които сме публикували видео интервюта с хора представители на различни етнически групи. Гостите ни показват своята перспектива към това да си български гражданин от различен етнос, който живее в България през 21 век. Споделят дали са срещали расизъм, как успяват да запазят обичаите си и още много други интересни истории.  

За мен е изключителна чест да отговарям за музикалното оформление на проекта. Като музикант ми беше много любопитно да се запозная с музиката на толкова много етноси. В екип с Виктор Викторов, Даниеле Феббо, Светослав Милано, Владислав Мичев записахме специален саундтрак към всяко видео интервю. Основната ни цел беше да запазим традиционните мелодиите на съответния етнос, но да ги аранжираме по свой вкус като се придържаме към стиловете, които обичаме: джаз, поп и рок. Имаме си група, тя се казва “Чергар”. Съвсем скоро ще може да чуете какво сме сътворили. За нас беше чест, че с “Етническа палитра” срещнахме страхотна подкрепа от страна на Теодосий Спасов, който записа изключително красиво соло в песента "Ибиш Ага", както и на талантливата Диа, която се превърна в един от акцентите в проекта , като ни позволи да преаранжираме авторската й музика специално за нашите съвместни участия. Отзивите от събитията ни досега са силно позитивни и това ни вдъхновява да гледаме в перспектива. Така че очаквайте още нови неща с “Етническа палитра” и група “Чергар”! 🙂

Да се върнем към тромпета. Поне половин година преди да проведем Международния ни майсторски клас тромпет и брас ансамбли 2023 открих с удоволствие, че и ти си почитател на Теро Линдберг, макар и не по северната линия, по която той се появява на нашия хоризонт... 
Теро Линдберг е страхотен. Отдавна следя нeговите изяви, познат ми е от интернет страниците за почитатели на тромпета, където редовно качваха видеа, в които той свири супер виртуозно и с рядко срещана лекота. Харесвам звука му и това, че владее добре различни стилове и похвати.

И ето, че неговото гостуване и тези фантастични 3 дни вече са факт. Разкажи ни как изглеждаха те през твоите очи?
Това определено беше един от майсторските класове, на които съм бил и които ще запомня завинаги. Теро е изключителен професионалист, педагог и най-вече супер готин човек. Научихме много, показа неща, които най-добрите в сферата на тромпетовото свирене използват, и ни даде методологията, с която да приложим наученото в нашето ежедневно свирене. Освен него Мишо Йосифов, както и Георги Велев и Иво Казасов бяха неизменна част от майсторските класове - това за нас беше привилегия. Покрай тях научавам много не само за свиренето на тромпет, ами и за самото изкуство на живеене. Като музикант-тромпетист ми беше интересно и приятно да се срещна и запозная с многото по-млади от мен тромпетисти, които бяха на майсторския клас и с радост открих, че те са изключително талантливи и отговорни. Нямам достатъчно думи в речника, за да изразя благодарността си към всички намесени в осъществяването на това събитие.

Международни майсторски класове брас с утвърдени европейски музиканти на върха на кариерата си, които досега не са идвали в Източна Европа - какво е мнението ти за образователната програма на “Брас перспективи”?
Мисля,  че често ние - музикантите се запалваме по инструмента си заради някого, когото сме чули. Да имаме възможност да се срещнем с подобни изпълнители толкова отблизо е изключително преимущество. Така че като активно свирещ музикант в България съм ви безкрайно благодарен за предоставените възможности.

Мислил ли си да направиш следващата крачка като потърсиш мястото си на европейската брас сцена, което съвсем не означава, че трябва да напуснеш България. 
Живеем във време на глобализация и интернет прави възможно това да търсим аудитория и извън страната си. Наш приоритет с “Етническа палитра” и “Чергар” е да изнесем продукта си извън граница. Смятаме, че покрай глобализацията е много лесно да изгубим автентичност и да се уеднаквим.  Подобни културни проекти подпомагат обществото ни, както и различните общности на международно ниво, като ги обогатяват културно и го подтикват към толерантност . 

И в този ред на мисли …какво е мнението ти за онлайн присъствието на музикантите?
Социалните мрежи са голямо богатство за нас, артистите. Сега е по-лесно от всякога да намериш точните хора  за това, което правиш, независимо дали си продуцент или артист. Въпрос на лична инициативност и желание за развитие. 

Самостоятелна кариера? Или пък албум?
Ще цитирам Велислав Стоянов, който казва, че никога не свирим сами. Дори когато на сцената няма никой друг, ние си взаимодействаме с акустиката на помещението, с ритъма и интонацията.

И ето ни на блиц финала на това интервю - с 5 въпроса с 5 кратки отговора 🙂
Кой е тромпетистът Мартин в три думи?
Оптимист, устремен, обичащ музиката. 

Има ли нещо, което си казваш в началото на всеки нов ден? 
Благодаря. Казвам си го всеки ден преди да заспя и всяка сутрин след като се събудя. Мисля, че това е удивително добър инструмент за смяна на фокуса.

Любима пиеса, която можеш да слушаш без край?
Мога да слушам музиката на Ибрахим Маалуф с часове, така че ще е нещо негово.

Бъдещето на популярната музика? 
Надявам се моето име да се съдържа в отговора 🙂

Как виждаш себе си след 10 години? 
Творящ, щастлив, обичащ. 

Фотографи: Нели Куртева, Весела Илкова
Интервюто е налично на английски и на нидерландски

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" е реализиран
с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
по програма "КРИТИКА" - 2022