Албумът "Коледни истории за брас и глас" е в музикалните платформи от 26.11.2021 насам, а от 01.12.2021 и на специално благотворително CD в подкрепа на талантливи ученици и студенти, избрали медните духови инструменти за своя професионална съдба. Но преди всичко музиката в нашия концептуален зимно-празничен албум е експеримент, който не само събра заедно почти немислима до скоро и за самите тях комбинация от музиканти, но и постави много от тях в нови роли с нови професионални предизвикателства.

За чувството да създаваш снежна музикална история и да я изпееш от сърце разговаряме дистанционно с Даниел Николов, поел сериозната роля на основен аранжор на "Коледни истории за брас и глас". И който (съвсем неслучайно) се намира по-близо до Дядо Коледа от нас в България, защото следва чааак в Нидерландия.

Свързваме гласа ти с джаза още от старозагорски времена преди 5-6 години и участието ти в чудесния Overground Brass Band. Кога ти самият реши, че пеенето ще е твоята стихия, а джазът - жанрът, който ти пасва органично? 
Пея от малък, но щастие в джаза открих малко по-късно, когато учех в НУМСИ "Христина Морфова". Вярвам, че за това се иска и доза зрялост. Там имах шанса да се докосна и да изпитам от първо лице какво е да си джаз музикант, да проследя също и самата естетика на този жанр заедно с моя преподавател Надя Тончева. Павел Цонев, който също преподава там, повлия доста над моето оформяне, лесно успяхме да намерим общ език и да посвирим джаз. Може би тогава си харесах това безкрайно обширно поле за развитие и някак си припознах себе си в него. През този период имах удоволствието да пея и с Overground Brass Band, което отделно разшири моя музикален кръгозор.

И тогава, и сега брас музиката и медните духови инструменти продължават да са важна част от твоето обучение и (най-вероятно) кариера вече не само като певец, а като аранжор. Какво те вдъхновява в звука на браса? 
Основната причина да съм привлечен от браса е простичка - медните духови играят важна роля в музиката, която харесвам. Често се говори и за това, че певците в джаза се опитват да звучат като някои от характерните за жанра инструменти. (Е, също и обратното, инструментите пък се стараят да достигнат честността и откровеността на пеенето!). Освен това част от обучението ми е фокусирана над аранжиране за различни състави, включително брас.

Учиш в Консерваторията в Грьонинген, Нидерландия. Разкажи ни повече за обучението ти там, свързано с джаза и брас инструментите като негова неделима част и чар? 
В момента съм в последната четвърта година от бакалавърската програма тук. Преместването ми в Грьонинген за мен е нов и изключително важен етап от развитието ми. Преди да дойда, бях почти сигурен, че това е мястото за мен, а сега вече нямам никакви съмнения. Всъщност, бях устремен конкретно и само към тази Консерватория, не пробвах дори да кандидатствам никъде другаде. Тук срещам невероятни музиканти от различни държави и култури и мога да науча много от моите състуденти. Освен това намирам цялата програма за много практична. Например, в часовете по аранжиране имаме банда на разположение, която ще пробва това, което съм написал. Това е ценно, защото самият аз имам възможността да пробвам и да чуя моята работа. След това коментираме решенията, които съм направил, получавам градивна критика.

На 26.11.2021 бе премиерата на албума “Коледни истории за брас и глас” - ефектна колаборация между тромбонова звучност и човешките гласове, между класически музиканти и вас - джаз - поп акапела музикантите от Спектрум. Разкажи ни за впечатленията си от концепцията на албума и твоя поглед към музиката в него. 
Албумът ни е силно концептуален от където и да го погледнеш. В него представяме традиционна коледна музика на няколко държави - България, Холандия, Финландия, Дания и Германия. Самият състав на групата сам по себе си е уникален: 5 тромбона и 5 гласа, нещо което рядко може да се чуе. Несъмнено музиката в този албум е пример за симбиоза и приемственост между различните стилове и жанрове. Целият този проект приемам като предизвикателство. До последния момент се вълнувах дали ще сработи добре даден аранжимент, но резултатът е налице - имаме елегантна и празнична атмосфера, която с удоволствие споделяме.

Доколкото разбрах, старинните коледни песни от Дания, Финландия и Нидерландия в албума са поставили пред вас - двамата аранжори с тромбониста Емил-Джордж Атанасов необичайни предизвикателства. 
Аз приемам всеки аранжимент като предизвикателство. В случая използвахме популярни коледни песни като в моите аранжименти основния елемент, който запазих, е мелодията. Позволих си доста хармонични и стилови промени. Например, финландската песен Jo joutuu ilta - първата от емблематичните Пет коледни песни оп.1 на Сибелиус - суингира в албума. Слушателите могат да намерят и да чуят оригиналните класически версии и да изберат кой аранжимент предпочитат.

Какво би откроил като особености на аранжиментите с петте тромбона, с които разполагаше? 
За първи път аранжирам за подобен състав. В две от песните звучат 5 тромбона и 5 гласа. Това влияе на избора ми относно различните роли на отделните инструменти или групи в аранжимента. Харесва ми, когато може тези роли да се сменят в самия аранжимент, тогава резултатът е по-динамичен. Друга генерална посока на мислене е стилът, в който искам да звучи тази песен, и как това ще кореспондира с нейния характер. 

Аранжорите на музиката заставате и зад микрофона на записите: Двамата с Константин Бейков пеете в албума, а Емил-Джордж Атанасов е един от тромбонистите. Какво беше най-интересното за теб в тази твоя двойна роля? 
Това е моят дебют в ролята на аранжор. Издадена музика, аранжирана от мен, за първи път се появява в този албум. Харесва ми да участвам и като изпълнител в аранжименти, които съм писал. А иначе заедно със Спектрум работата ни над записи не е спирала през изминалата година - съвсем наскоро издадохме нашия втори албум Singerprints, сега тази колаборация. Харесва ми да участвам в аранжименти, които съм писал. А Косьо Бейков и Янко Янков отдавна са се припознали в тази двойна роля.

Какво бе най-специалното за теб при записите на този албум?
Най-специални са моментите, в които имаме възможност да работим заедно. Това не е през цялото време, често се налага част от работата да се свърши от дистанция, тъй като през повечето време съм в Нидерландия. Другият любим момент при всеки запис е когато чувам готовия резултат.

Какъв ще бъде най-яркият ти спомен от “Коледни истории за брас и глас”? Или може би най-екстравагантният? 
Представянето на коледен албум или проект изисква предварителна подготовка. Това означава, че “усетихме коледния дух” още през лятото, хаха.

Какво е мнението ти за подобни нестандартни колаборации между брас инструменти (особено тромбоните) и гласове като тази в албума?
Мисля, че това е една много добра посока, в която има какво още да бъде открито и представено на широката публиката. Тази отвореност към нови и нестандартни идеи е и ключ към нови постижения.

Мислил ли си в бъдеще да продължиш да се развиваш в сферата на аранжирането и може би композицията за брас инструменти? 
За момента не е основен фокус на моите музикални занимания. Но определено виждам възможност за развитие и професионална работа в тази посока. Опитвам се да бъда отворен към всякакви предложения и колаборации, но и да избирам тези, които резонират с интересите ми и да ми носят удоволствие.

Проектът "КОЛЕДНИ ИСТОРИИ ЗА БРАС И ГЛАС" се осъществява с подкрепата на
Национален фонд "Култура", програма "ПУБЛИКИ"
модул "Творческа намеса в дигитална и публична среда"