Втората кръгла маса в проекта „Брас перспективи” на БМА се проведе на 20.02.2020 отново в зала „Д. Ненов” на НМА „Проф Панчо Владигеров”. Събитието уважиха колеги от цялата страна – както вече участвали в първата кръгла маса, така и нови лица. Към дискусиите се присъединиха и колеги от Велинград.   

Инициаторите на проекта отново си поставиха амбициозната задача в рамките на три модула, водени от трима лектори, да провокират обсъждане на наболели и важни теми за развитието на педагогиката по медни духови, привличане на повече кадри, усъвършенстване на методиката и репертоара. В началото на срещата проф. Атанас Карафезлиев припомни накратко обсъжданите теми на първата кръгла маса с изводите от нея и какво е направено в периода между двете срещи.

Първият модул в програмата бе с модератор Велислав Стоянов на тема: „Избор на приоритети в основните елементи в обучението на млади брасаджии, целящо тяхната широкоспектърна професионална реализация”. Вили Стоянов сподели своя опит като активен изпълнител, диригент на Духовия оркестър към НМУ „Л. Пипков” в София и Детската формация на Духовия оркестър Велинград. Той представи вижданията си как да бъдат осъвременени заниманията с младите брас изпълнители така, че да станат достъпни, интересни и в съзвучие с времето, в което живеем, и изискванията на динамичния музикален пазар. Включилите се в дискусията колеги предложиха на следващите срещи да бъдат поканени представители от Министерство на образованието и Министерство на културата – експерти, от които зависи приоритетното развитие на музикалното образование в училищата така, че то да стане важна част от общото образование, толкова важна, колкото математиката, например. И всички тези усилия да се насочат към общообразователните училища, в които музиката като предмет е загубила позиции. Беше изтъкнато, че бюджетите на общообразователните училища са достатъчно високи, за да може всяко училище да поддържа духови оркестри с всичките разходи за обучение, инструменти, костюми и пр., които предполага това начинание. За да се коригират бюджетите там, където има нужда, трябва да се обърне внимание на кметовете по места, защото училищата са общински. Чрез кметовете при наличието на интерес от тяхна страна може да бъде поискана корекция на училищни бюджети от Министерство на финансите.

Основен извод, който беше направен, е липсата на преподаватели, които да обучават учениците в духовите оркестри. В момента тези ученици се обучават от диригентите, които често са инструменталисти извън сферата на медните духови, а също и от някои по-възрастни колеги от градските духови оркестри, но това не е достатъчно. Проблем с педагозите има и в някои специализирани училища по музика – в Плевен, Русе и Стара Загора, където, например, липсват преподаватели по тромбон и класовете са нулеви. Проф. Карафезлиев набеляза основните причини за този отлив от музикалните училища на кадри от духови състави на СОУ: 

• Финансовият аспект на обучението – родителите не могат да издържат децата си да живеят в по-голям град. 
• Делегираните бюджети на училищата – всеки ученик носи своята субсидия и директорите не желаят учениците им да пренасят тази субсидия в друго училище (музикално). 
• Липсата на преподаватели по определени специалности.

Втората тема на кръглата маса беше особено интересна за изучаващите поп и джаз. Тя беше представена от джаз тромпетиста Михаил Йосифов – преподавател в катедра „Поп и джаз” на НМА. Той представи темата и основните аспекти на своята докторска дисертация „Тромпетът в джаза. Начини на интерпретация и стилови особености. Личности повлияли върху развитието му.” В началото на своята тема Йосифов изтъкна желанието си музиката да възвърне авторитета си в обществото и в образованието на децата и по този начин направи връзка между обсъжданата първа тема и своя дисертационен труд. Той изведе на преден план 4 ключови аспекта за развитието на джаз музикантите: 

• За да се нарече един тромпетист джазов той трябва да има перфектна интонация, добър звук и да владее разнообразни щрихи.
• Да има перфектно усещане за ритъм. 
• Да се научи да импровизира, а за това е необходимо да се слуша много музика. 
• И нещо особено важно: да се свири всеки ден. 

В обобщение Михаил Йосифов изтъкна, че не подлежи на съмнение, че ако един музикант е започнал от малък с класика, в по-късен етап може много по-лесно буквално за няколко месеца да навлезе в по-особената артикулация при джаза и „насечения” ритъм.

В третия, заключителен модул на кръглата маса проф. Атанас Карафезлиев запозна аудиторията с темата „Методи на обучение по медни духови инструменти при децата от духовите състави в общообразователните училища. Роля на репертоара за изграждането на естетически вкус у подрастващите медни духачи”.

Тук Карафезлиев направи разграничение в методиката и репертоара в музикалните и общообразователните училища,  въпреки че и двете групи ученици имат възможност да се подготвят да продължат образованието си в Музикалната академия. В началото се направи връзка отново с първата тема, а именно защо децата от общообразователните училища трябва да се обучават по начин, възможно най-близък до обучението в музикалните.

Проф. Карафезлиев сподели своя опит и някои ключови аспекти в обучението на младите инструменталисти:

• Задължителното разсвирване. Карафезлиев изброи няколко метода, които са се наложили през годините, а от тях открои метода за разсвирване на Бранимир Слокар. В хода на дискусията колегите се съгласиха, че всеки трябва сам да намери най-подходящия за себе си метод, както и времетраене на разсвирване всеки ден.
• Като предпочитана начална школа за тромбон Карафезлиев препоръча тази на проф. Георги Тодоров.
• Важен е начинът на организиране на индивидуалните занимания и на организиране на урока с ученика, което да става по един и същи начин, за да се създаде и затвърди ефективен модел на работа:
  Започва се с гами, преминава се през технически упражнения (Копраш, Мюлер и др.) и етюди (Спарки, Григориев, Бордони, Вобарон, Паудерт и др.), докато се стигне до художествен материал (пиеси, сонати и концерти). В това отношение бяха изброени много автори, чиито произведения трябва да са включени в репертоара на младите брас духачи – сред тези произведения задължително свое място трябва да имат и българските композитори.
• В края на средното си образование всеки трябва да е постигнал необходимото ниво да покрие материала, необходим за кандидатстване в Музикалната академия, за да не се допуска понижаването на критериите за оценка на кандидатстващите. 

Проф. Карафезлиев отново и тук изтъкна, че класиката е тази, която дава здравата основа на джазовите изпълнители да надграждат в своя жанр и спомена имената на големите български джаз музиканти Антони Дончев, Ангел Заберски, Вили Стоянов и Михаил Йосифов, които всички са завършили СМУ (днес НМУ) “П. Пипков” и Инструменталния факултет на Музикалната академия.

В дискусията колегите изразиха желание да се създадат детски школи по медни духови инструменти в градовете край столицата, в които има духови оркестри, а именно Ботевград, Елин Пелин, Перник, Копривщица, Велинград.

В края на обсъжданията проф. Карафезлиев и Вили Стоянов представиха информация за предстоящи в рамките на учебната и календарната година мероприятия, касаещи брас музикантите (тук публикуваме актуализираните дати): 

Серия от брас работилници джаз и класическа музика в рамките на проекта “Брас перспективи” в градовете Троян, Велико Търново, Бургас, Стара Загора и Пловдив;
Първо издание на Лятна академия за духови ансамбли в Копривщица в партньорство с Община Копривщица от 1 до 5.07.2020 - очаква потвърждение, БМА е комуникационен партньор;
Проект “Брасът и съвременната европейска музика” с проф. Гьоргю Гивичан: майсторски класове по тромбон, брас ансамбли и заключителен концерт от 12 до 14.11.2020 в партньортво с НМА “Проф. Панчо Владигеров”;
На този етап провеждането на следващата кръгла маса “Брас перспективи” е планирано за 16 май 2020. В случай на промени по независещи от организаторите причини новата дата ще бъде публикувана своевременно.

Темите и изводите от Първата кръгла маса в проекта “Брас песрспективи” на 19.10.2019 можете да си припомните тук.