Една от най-значителните фигури в историята на българската музика (отново) ни отвежда към Чехия и огромното значение, което чешките професионални музиканти са оказали за създаването и развитието на (българската музикална култура и) националната школа медни духови инструменти: Карел Стари. Неговото име се споменава с уважение и обич от негови бивши колеги и студенти, които представяме в нашия проект, като Добрин Иванов, проф. Владислав Григоров, Владимир Джамбазов и др. И така, да се върнем точно 85 години назад …

Карел Стари пристига в България през 1939 по покана на Саша Попов - диригент на Царския симфоничен оркестър. Карел Стари идва у нас много млад  - само на 25 години, но вече с блестящо образование и бързо развиващата се кариера като солист - оркестрант в Прага и Виена. Роден е през 1914 в селцето Йедовице (в близост до Бърно, тогава Австро-Унгария) в семейство, в което духовите инструменти са на особена почит. Баща му Карел Стари - самоук талантлив музикант - свири на баритон и ръководи свой духов оркестър от 12 души. Любопитен факт, цитиран в доклада на проф. д-р Ясен Теодосиев “100 години Проф. Кирил - Карел Стари”, изнесен на Втората национална среща на валдхорнисти в Пловдив през 2014, е че “на почтената си възраст 63 години той се дипломира като свободен слушател по специалността „флейта” в консерваторията в Бърно!”

Но нека се върнем към неговия син Кирил Карел Стари. Започва да се занимава с музика от съвсем малък - напълно логично това става в духовия оркестър на баща му, където свири “последователно II флигорна, бас-флигорна и накрая – на валдхорна.”* Следва в Академията за сценични изкуства “Леош Яначек” в Бърно, Чехия, в класа на емблематична личност в чешката история на медните духови инструменти: проф..Йозеф Кохоут - валдхорнист, педагог и композитор. След дипломирането си през 1937 Карел Стари започва кариерата си като оркестрант в Симфоничния оркестър на Радио Прага, където заема незабавно позицията на първи корнист като междувременно свири и в симфонични оркестри във Виена и Братислава. Две години по-късно Карел Стари пристига в България по покана на диригента на Царския военен симфоничен оркестър Саша Попов - една от най-блестящите фигури в българската музика от първата половина на 20 век. Цигулар и диригент, той е приет в Консерваторията във Виена едва 13-годишен. На 21 вече преподава в Държавната музикална академия, а на 29 се отказва от кариерата си на цигулар, за да се съсредоточи изцяло върху диригенството.

Поканата, която Саша Попов отправя към Карел Стари, е да поеме позицията на първи корнист и преподавател по валдхорна - дейности, в които чешкият музикант влага цялата си душа, огромен талант и познания. За пристигането му в България Добрин Иванов споделя в интервю с проф. д-р Атанас Карафезлиев: “Пръв посрещнал Карел Стари Светозар Кукудов - секретар на Царския симфоничен оркестър (добре образован, владеел няколко европейски езика). Отивайки да го вземе от хотел “Славянска беседа”, Кукудов бил изненадан от външния му вид  - дребен на ръст, скромен, почти невзрачен. Целия му багаж се състоял от две валдхорнови кутии. В едната носел инструмент, а в другата - ноти и дрехи, доколкото могат да се съберат в такава кутия. Разказват, че Карел Стари свирел доста добре и на пиано, като често акомпанирал на учениците си. Изключително земен и обаятелен човек. Българските тромбонисти дължат много на него. Той оказва огромно влияние върху българската школа за медни духови инструменти, докато тромбоните стават водещи в тази школа.”

Така започва историята на Карел Стари у нас. Той остава завинаги свързан с българската музика и медните духови инструменти, като развива изключителна кариера едновременно като солист, камерен изпълнител, оркестрант и педагог. Списъкът на постиженията му като изпълнител е впечатляващ - почти винаги за първи път у нас:
🎶 Между 1939 и 1947 е солист - водач на групата на валдхорните в Царския военен симфоничен оркестър, от 1947 до 1958 е солист - водач на групата на валдхорните на Софийската опера, а през 1958 - 1959  - в Симфоничния оркестър на Българското радио.
🎶 Карел Стари е първият концертиращ валдхорнист у нас, който запознава публиката с творби за този прекрасен инструмент от европейския репертоар - симфонични и камерни пиеси от Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Р. Щраус, Сен-Санс, Скрябин и много други. В соловата си кариера отделя специално внимание на популяризирането на творби за валдхорна от български композитори, на които сътрудничи в творческия процес.
🎶 Като камерен изпълнител той осъществява първите концерти на живо в ефира на Радио София и първите солови студийни записи на творби за валдхорна за фонда на БНР. През 1947 заедно с колегите си Иван Бончев (флейта), Георги Цеков (обой), Симеон Панчев (кларинет) и Васил Павлов (фагот) създават активно концертиращ духов квинтет, чиято популярност и разнообразен репертоар са били изключителни.

В част 1 на интервюто си за “Истории за брас” проф. Владислав Григоров споделя за Карел Стари: “Той беше много приятелски настроен към всички и готов да помогне даже и на непознат човек. Всеотдаен. Това е точната дума. Беше сияен изпълнител и интерпретатор, това се подчертаваше навсякъде, когато отивахме заедно - интерпретацията.” От своя страна, пианистката проф. Люба Енчева си спомня: “Карел Стари притежаваше способността така да изсвири две фрази, така да отдели музикално (и ритмически, и динамически, и темброво) едната от другата, че човек оставаше с впечатление сякаш двете фрази се свиреха последователно от двама различни валдхорнисти. Това беше прекрасно...” А Добрин Иванов добавя, че корнистът е имал “изключителен, въздействащ звук.”

Паралелно с изпълнителската, Карел Стари развива не по-малко успешна педагогическа кариера. Още през 1941 той започва като хоноруван преподавател по валдхорна в Държавната музикална академия и в Софийското музикално училище. От 1946 е редовен преподавател валдхорна и тромпет в Академията. През 50-те години е хоноруван преподавател по валдхорна и в Московската държавна консерватория “П. И. Чайковски”. През 1956 Карел Стари е хабилитиран за доцент, а през 1958 – за професор в Държавната музикална академия в София. В различни периоди от педагогическата си кариера работи като хоноруван преподавател в музикални училища, школи и институти в София и Пловдив, артист-консултант е в Академичния симфоничен оркестър и Филхармония “Пионер”. Владимир Джамбазов споделя с много топлота: "В София изкарах две години при проф. Карел Стари - един невероятен, сладък, много ларж човек. Навремето е дошъл в България с едно поколение чешки музиканти, поканени да работят у нас в областта на класическата музика. Беше дребничък, леко понакуцваше, чешкия език почти го беше забравил, а българския така и не го научи. 🙂 И понеже беше наистина много ларж, ако не ти се учеше сериозно, можеше да си говориш с него за всякакви неща или да играете шах, но ако искаш да учиш, работеше здраво с теб и научавах от него невероятни неща."

Експертизата на Карел Стари се цени високо както в Министерството на културата, така и като постоянен член на журита в професионални национални и международни конкурси, фестивали, прегледи у нас и в Чехия. През 50-те години на 20 век пише и подпомага издаването на първите учебни пособия за медни духови инструменти (тромбон, валдхорна и туба), инициира провеждането на майсторски класове, семинари, творчески срещи и други образователни събития. 

Карел Стари създава десетки прекрасни валдхорнисти - както инструменталисти, така и педагози. Заедно с Петър Кърпаров и Георги Тодоров той полага основите на школата медни духови инструменти в България. Студентите му говорят за него с особена топлота и уважение. В интервюто си за “Истории за брас” проф. Вл. Григоров споделя: “… (той беше) завършен музикант с академично образование, беше изучавал подробно артикулация в стиловете и когато разучаваше с нас класическите стилове, това оставяше такъв отпечатък, че аз и сега мога да седна и да напиша за класическите стилове и за артикулацията в един концерт от епохата… Оказа се, че съм учил 12 години при него: следването, майсторски класове, подготовката за конкурсите пак в Академията. Карл Стари си остава нещо изключително за мен, както и за много хора, за всички хора, които са учили при него…” 

*Изказваме благодарност към проф. д-р Ясен Теодосиев за предоставения доклад “100 години Проф. Кирил - Карел Стари”, изнесен на Втората национална среща на валдхорнисти в Пловдив през 2014.