Албена  Врачанска е внучка на самобитния композитор Андрей Врачански. Завършва НУИ „Панайот Пипков” в Плевен с пиано и НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София с композиция. През 1996 се установява в Люксембург, където учи съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика при Клод Ленерс.   

В творчеството си има над 600 творби от различни жанрове, публикувани от издателствата Schott Music International, Еditions Octanphare и Luxembourg Music Publishers. Произведенията й са изпълнявани в САЩ, Бразилия, Австралия, Андора, Германия, Русия, Италия, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Швейцария, Дания, Австрия, Хърватска, Словакия, Словения, Чехия, Полша, Украйна и на Балканите. Български и европейски изпълнители като проф. Борислава Танева, Зала Кравос, Анжела Трематоре, Жоан Марти-Фраскиер, Флака Горанци, Теодора Сороков, Мария Митева и Ваня Пешева включват нейни произведения в свои проекти и концерти. 

Албена Врачанска има издадени 4 албума с авторска музика: CRYSTAL DREAM (2016) за соло пиано изпълнение на Ромен Носбаум, THЕ VOYAGER (2019) с Вероник Носбаум - сопран и Ромен Носбаум - пиано, BRIDGES OF LOVE (2020) с пианистката Пламена Мангова и DREAMLOVER (2021), който представя основната част от творбите й за саксофон. Основател и президент от 2009 е на Международния конкурс по композиция “Artistes en Herbe”, организиран с подкрепата на Министерство на културата на Люксембург, артистичен директор на фестивалите "New Classic Stage" и "Les Concerts du Foyer Européen" в Люксембург. Член е на Управителния съвет на FLAC (Федерация на люксембургските автори и композитори) и на Съюза на българските композитори.

За музикалните превъплъщения в музиката й, за любовта и отдадеността й към това изкуство и мястото на духовите инструменти в него разговаряме в “Истории за брас” ...

Разкажете ни за музиката във Вашия живот и за Вашия живот в музиката?
Трудно е да си представя моя живот без музика, откакто се помня около мен има само музиканти и музика. В мен също има много музика, която иска да излезе и да се чуе от повече слушатели, и затова избрах тази професия: да създавам музика. 

Кои са музикалните  инструменти, за които можете да кажете, че резонират в честотите на Вашата душа?  
Най-любимите ми инструменти, освен пианото, са духовите - дървени или медни. Затова и по най-естествен начин изборът ми за нови произведения попада на тях. Моят баща е тромбонист и диригент на духов оркестър, на първия ми концерт с оркестър свирих “Полка” на Людмила Лядова за пиано и духов оркестър. 

Кога се почувствахте свободна да композирате своя музика?
На 14-годишна възраст участвах в първата Международна асамблея “Знаме на мира”, но за да се стигне до там, имах доста други композиции преди това от момента, в който започнах да свиря на пиано 4 години по-рано. За мен от самото откриване на творческия процес композицията е написана на нотен лист, а не импровизация на пианото. 

Кои са личностите, които провокираха композитора у Вас? И които Ви помогнаха да го разкриете?
Дядо ми пишеше ноти, научих думата “композитор” преди да знам да говоря правилно. Баща ми пишеше ноти и правеше аранжименти за много свои колеги. Когато започнах съзнателно да се занимавам с творчество на 14-годишна възраст, започнах да вземам консултации по композиция при проф. Пламен Джуров. Не казвам уроци, защото тази професия не се учи по стандартния начин. И мога да кажа, че моя учител е Пламен Джуров, после Клод Ленерс в Люксембург. 

Как животът и музиката Ви отведоха в ниските земи на Люксембург и Белгия?
Люксембург е страната, която ме прие и ми даде възможност да оцелея в онези странни времена на политическа и икономическа  криза в България през  90-те  години на ХХ век. Аз съм от поколението на Берлинската стена, музикалната диаспора на България се създаде между 1990 и 2000. Животът в Люксембург не е лесен за музикантите, но културната политика  ми даде възможност за развитие. 

Да поговорим за медните духови инструменти във Вашия музикален свят. Доколко предначертана е връзката с тях в професионалния Ви път в семейството Ви?
Баща ми беше тромбонист, преди да стане диригент. Дядо ми е много характерен композитор, специализиран в музиката за духов оркестър.  Моят каталог за духови инструменти е много богат и може да се каже, че преобладават - Концерт за туба и оркестър, Концерт за баритон саксофон и струнен оркестър, много камерна музика за брас квартет, квинтет, дуети.

Наскоро в София се състоя премиерата на Ваша пиеса за тромбон и пиано Sempre e Sempre в изпълнение на проф. Атанас Карафезлиев и Анелия Господинова. Разкажете ни повече за тази пиеса. 
Това е пиеса,  която написах през 2007. Тя беше изпълнявана многократно в Люксембург и Полша, но никога в България, и съм много благодарна на това прекрасно дуо за изпълнението на фестивала "Нова българска музика" и за записа в архива на БНР. Много елементи от българския фолклор присъстват и макар да не е на български, заглавието подсказва на слушателя, че “отново и отново” този мотив се завръща. През 2007 още не работех с похвати на минимализма, но в тази пиеса поради контекста тези похвати се появяват на няколко нива. 

С какво медните духови инструменти обогатяват изказа на музикалния разказ в една Ваша пиеса? Например, изборът на брас квинтет за „Свята нощ“ по Матю Ламбърти – едно различно и много красиво звучене. Екстравагантна креативност и какво още стои зад това решение?
Тази пиеса ми беше поръчана от Патрисия Адкинс - Кити, емблематична фигура от феминистичния процес за равноправие на жените творци в музиката. Канадският квинтет “Борелия Брас” я представи през 2012 година на 6-7 концерта в Италия,  включително във Ватикана. Тя е много класическа и дори тонална, с много прозрачна фактура, включена е в каталога на педагогическия репертоар на издателството Luxembourg Music Publishers. 

Журирате пиеси за флейта, саксофон и други духови инструменти, пишете детски книжки – какво бихте искали да развият те в децата като култура и сетивност?
На Запад духовите инструменти са много популярни, както и духовите оркестри, най-често любителски, и децата от ранна възраст започват да свирят в тях. В България те са повече част от симфоничните оркестри и рядко със солистична функция. Това може би е добре да се развие като стратегия - повече солови и камерни концерти с духови инструменти. 

Вие сте основател и президент на Международния конкурс за композиция "Artistes en Herbe" в Люксембург, който е уникален като условия за участие за Европа особено с възможностите за съвсем млади композитори под 10 години. С какво Ви изненадват и впечатляват те?
Определено този конкурс е една  от най-важните мисии, които си поставих, за да мога поне малко да дам видимост на тази професия и да заинтригувам талантливите деца от най-ранна възраст. В журито досега всички членове са били много ангажирани за тази кауза, освен това всяка година има и българи, които се отличават с вдъхновение и педагогическо призвание. 

Разкажете ни за Вашите партитури за деца - аранжиментите на 10 популярни традиционни коледни песни или пък за мюзикъла “Влюбеният Зайо” и сборниците с пиеси от него за пиано и за виолончело и пиано (Bunny Jazz)?
Музика за деца е почти изключение в моя каталог, много рядко поемам тази отговорност, защото се пише много трудно. Да е приятно за децата, за свирене и слушане, но да не е лековато и “евтино”, или както казваме ”в общ тон”. Освен това е необходим конкретен повод, който при мен се появява рядко. Постоянно преподавам, но избягвам да предлагам мои произведения, усещам се като че ли ги натрапвам.

Какво означава за Вас да си композитор в съвременните странни времена - особено в тези 2 години, които отлетяха под знака на изолацията на музикантите от контакта им с колегите и публиката?  
Ние нямаме повече избор, трябва да вървим напред и да имаме кураж, както в тунел автомобилът не може да се движи на заден ход, за нас няма връщане към предишния културен и музикален живот. Новите практики на дигитална комуникация заемат все повече територии и ако не успеем да се адаптираме, ще изгубим всичко постигнато досега. 

Каква бихте искала да бъде Новата 2022 за музиката и всички колеги, които я сътворяват? Колко напред във времето отиват Вашите планове и мечти? 
По отношение на човешките отношения бих искала да си пожелаем повече добронамереност и колегиалност, вдъхновение и успехи. Моите планове винаги са много напред във времето, мисля за толкова проекти, които не бих могла да реализирам поне пет години.

Имате ли любима мисъл, цитат или поговорка, които в трудни мигове Ви дават сила?
Понеже почти всички мигове са много трудни в последните години ми е трудно да го вярвам вече, но  казват че след дъжда изгрява слънце … Най-важното е да се запази любовта към музиката и изкуството и да се спре този процес на популизъм и консуматорски стереотипи, които започнаха да се налагат все по-застрашително в нашето съвременно общество навсякъде по света. 

Проектът "ИСТОРИИ ЗА БРАС" се осъществява с подкрепата на
Национален фонд "Култура"